Читать «Специалист от Сицилия» онлайн - страница 206

Леон, изцапан от домат по космиците в крайчеца на устата, изведнъж усети, че ги наблюдават. Усмихна се хитро, разполови сандвича и подаде неотхапания край на Марк. Очевидно се радваше, че отново го вижда.

— Искаш ли малко тако? — покани го той.

Марк отказа с глава.

— Запознай се с приятеля ми Ернесто — каза Леон. — Мой много близък приятел.

Дебелият се поклони и рече:

— Encantado.

— И този тип трябва да снимам — прошепна Спина. — Да отидем към вратата, че там е малко по-светло.

Марк посочи с глава към вратата и четиримата се запътиха натам. Спина направи снимките и в същия миг, сякаш бе натиснал бутон, дъждът спря и се показа мъгливото слънце. С крайчеца на окото си Марк видя Морган, придърпал якето над главата си, да скача през локвите към самолета.

— Май вече можем да тръгваме — каза Марк.

— Да, така изглежда. — В гласа на Спина прозвучаха умолителни нотки. — Ей, защо не се върнеш тук и да ми помогнеш в работата. За тези няколко дни никой в Солсбъри няма да пририта за теб.

— Съжалявам, но имам да уреждам семейни работи — отвърна Марк. — Смятам веднага да отпътувам за Делано. Там имам приятел с лозе. Ако се забавим, ще пропуснем края на гроздобера. На децата много ще им хареса гроздоберът.

— Гроздобер — отекна Спина. — Не съм бил на гроздобер от четиридесет години. И на мен много ми харесваше. — Отстъпи, без повече да упорства. — И все пак, може би ще се срещнем по-скоро, отколкото очакваш. Калифорния ми харесва. Колко време смяташ да останеш там? Ако всичко завърши благополучно, може би не след дълго ще ви изненадам там. Я ми напиши адреса си — човек никога не знае.

Морган бе стигнал до своя бийчкрофт и се бе качил на пилотското място. Отново щастлив, той си подсвиркваше любимата песен „Призрачен ездач в небето“.

17

Залегнал в храстите, Боначеа Леон стреля четири пъти по фигурата в колата, която приближаваше отдолу, изчака секунда, за да осмисли гърчовете на жертвата си, после скочи, втурна се нагоре по тревистата могила и се прехвърли през оградата. Марк се опита да му издърпа снайпера, за да го хвърли в храстите, но Боначеа не го пусна, отскубна се със злобна, маймунска гримаса и побягна между паркираните коли към железопътната кула, под която бяха оставили Форда. Ернесто запрати калъфа под един храст и хукна след него, а Марк ги последва.

Наоколо, броня до броня, бяха паркирани стотици коли, но Леон скачаше ловко като маймуна по броните и капаците им. В далечината по надлеза се мяркаха хора, но иначе нямаше жива душа. Покрай улиците, по които щеше да мине кортежът, се бе изсипало цялото население на града, а на места като това господстваха само гълъбите, котките и непривичната тишина. През една пролука между редиците от автомобили Марк видя форда, който се открояваше с полепналата по него изсъхнала кал, и когато го наближи — с лозунга „Голдуотър — президент“, залепен на предното стъкло. Филипс, човекът на Брадли, беше стъпил на бронята и ги чакаше. Марк забеляза ужаса, който се изписа на лицето му, когато Леон се втурна към него, все още стискайки снайпера. Филипс скочи на земята, пресрещна Леон и му го измъкна от ръцете. Огледа се отчаяно къде да го скрие, после го хвърли през прозореца на задната седалка. Беше изгубил самообладание и се суетеше объркан. Ернесто бе изостанал някъде из лабиринта от коли и Филипс взе да размахва ръце и да го вика.