Читать «Специалист от Сицилия» онлайн - страница 13

Марко връчи на Месина писмото от дон К., в което на бандата нареждаха да се хвърли срещу комунистите в Коло. В замяна човекът, който тъй или инак се разпореждаше със съдбините на всички сицилианци, гарантираше на бандитите, че ще им бъде разрешено да емигрират в Бразилия.

Без да каже нито дума, Месина разкъса плика и извади писмото. Четеше го бавно, мърдайки устни беззвучно, както правят всички полуграмотни селяни. На лицето му се изписваха последователно мислите, които го вълнуваха: начумереното съмнение в началото отстъпи място в края на самодоволна усмивка. Марко констатира с презрение тази неспособност да се крият чувствата; впрочем какво друго можеше да се очаква от един бандит.

Месина отиде до вратата и извика; миг по-късно в стаята влезе Анибале Сарди, негов братовчед и заместник-командир на бандата. С огромните си черни, доближени очи, с лицето си на невестулка и с американската си офицерска униформа, комично съчетана с лъснати черни ботуши, Сарди направи още по-лошо впечатление на Марко. Всъщност взаимната неприязън между бандитите и хората от Почтеното братство беше нещо традиционно. „Почтените“ презираха бандитите заради тяхната недисциплинираност, разгорещеност и липса на определена цел, а бандитите на свой ред презираха онези, на които според тях не достигаше мъжество и които постигаха целите си с непочтени средства. Много често, когато в трудни времена бандитите — наети да охраняват собствеността на едрите земевладелци — превишаваха пълномощията си и се налагаше да бъдат ликвидирани, техни палачи ставаха „почтените“.

Месина и Сарди отидоха до картата, забодена с карфици на стената в един ъгъл на стаята. Месина намери Коло, показа го на братовчеда си и двамата поведоха тих разговор. Междувременно оставиха Марко да чака прав. Оказаният му хладен прием беше оскърбителен: по местния обичай трябваше да го поканят да седне, да изпие чаша вино и да му предложат втори стол, на който да остави шапката си независимо дали носи шапка или не.

Друго Марко не беше и очаквал. Бандитите на Месина бяха дръзнали да оскърбяват и заплашват дори хора с ранга и престижа на Санто Флорес и „почтените“ преглъщаха обидите, без да проявят с нищо гнева си, само регистрираха лица, имена, време и място и ги влагаха в архива на неумолимата си памет. За Марко това посрещане послужи само за тренировка на волята. То му даде възможност да упражнява изкуството на безразличието. Безразличието е бронята на „почтените“, които се стремят да развият у себе си безстрастие, граничещо със себеотрицанието, и така се подготвят за хладнокръвни и резултатни действия. Той стоеше и наблюдаваше, пъхнал ръце в джобовете на сакото си, и си налагаше да не изпитва каквото и да било към онези, чиито нареждания току-що беше предал.