Читать «Тайна звезда» онлайн - страница 65

— Защо?

— Има добро и зло.

— Толкова просто?

— Би трябвало. — Сет погледна пръстена си. — Баща ми беше добър полицай. Праволинеен. Честен. Стабилен. Човек не може да иска повече.

Грейс улови ръката му.

— Ти си го изгубил.

— При изпълнение на служебния дълг. Много отдавна. — Болката също бе преминала много отдавна и на нейно място бе останала само гордост. — Той беше добър полицай, добър баща и добър човек. Казваше, че човек винаги има избора да постъпи правилно или неправилно. И всеки избор си има цена. Но ако постъпиш правилно, плащаш цената и въпреки това всяка сутрин можеш да се погледнеш в очите.

Тя се наведе и леко го целуна.

— Той е направил за теб, каквото трябва.

— Винаги. Майка ми беше съпруга на полицай, твърда като скала. Сега е майка на полицаи и продължава да е твърда. Продължава да е до мен. Когато получих златната си значка, тя за нея означаваше не по-малко, отколкото за мен.

Между тях имаше връзка, помисли Грейс. Дълбока, истинска и безусловна.

— Сигурно се безпокои за теб.

— Малко. Ала го приема. Налага се — добави Сет с лека усмивка. — Имам брат и сестра, по-млади от мен. И двамата са полицаи.

— Ген — заключи тя. — Близки ли сте?

— Ние сме едно семейство — каза той простичко, после си спомни за нейното семейство и си каза, че такива неща не са прости. Те са безценни. — Да, близки сме.

Сет бе най-големият, мислеше Грейс. Сигурно е приел сериозно и семейната традиция, а когато баща му е загинал, и отговорностите на мъжа в къщата. Нищо чудно тогава, че авторитетът, чувството за отговорност и дълг при него изглеждаха толкова естествени. Помисли за оръжието, което носеше, и докосна с пръст кожената каишка.

— Случвало ли ти се е някога… — Вдигна очи към неговите. — Случвало ли се е да ти се налага?

— Да. Но все още сутрин мога да се погледна в очите.

Тя прие това без въпроси. Ала следващата тема бе по-трудна.

— Имаш белег, ето тук. — Спомняше си го съвсем ясно и посочи под дясното му рамо. — Ранен ли си бил?

— Преди пет години. Случва се. — Нямаше смисъл да се впуска в подробности. Арестът, който не се получи както трябваше, виковете и наелектризиращият ужас. Обидният куршум и ярката вцепеняваща болка. — Повечето полицейска работа е рутинна — документи, скука, повторения.

— Но не всичката.

— Да, не всичката. — Той искаше да я види отново да се усмихне, да продължи приятния интимен разговор в тъмната кола. Просто разговор, без в него да пращи секс. — Ти имаш татуировка на невероятно съвършеното си дупе.

Грейс се засмя и отметна назад косите си.

— Не предполагах, че си забелязал.

— Забелязах. Защо имаш татуировка на крилат кон върху дупето си, Грейс?

— Беше импулсивно, една от онези момичешки лудории, в които въвлякох Емджей и Бейли.

— И те ли имат крилати коне на…

— Не, и какво имат си е тяхна малка тайна. Аз исках пегас, защото е свободен. Не можеш да го хванеш, освен ако той самият не иска да бъде хванат. — Вдигна ръка към лицето му и неусетно смени настроението. — Никога не съм искала да бъда хваната. Досега.

Почти й вярваше. Наведе глава и срещна устните й. Целувката бе спокойна, без нетърпение. Бавна среща на устни, ленива промяна на ъгли, леки захапвания.