Читать «Тайна звезда» онлайн - страница 63

Бе си свалил вратовръзката и сакото, забеляза тя, но не и кобура. Сигурно защото не му се искаше да окачи пистолета си на клона на някое дърво. Той също държеше бира в ръка и наблюдаваше играта с привиден интерес.

— Още ли си тук?

— Да. — Бе изпил вече две бири, но не мислеше, че тази смазка ще направи пълзенето по-приятно. — Поканиха ме на вечеря.

— Колко мило. — Грейс забеляза нещо, което й заприлича на бутилка със специалния коктейл „Маргарита“ на Емджей, и си наля една чаша. Вкусът бе тръпчив, леден и прекрасен. Обърна гръб на Сет и се приближи към скарата да гледа.

— Знам какво правя — говореше Кейд. Като видя, че и Сет идва, му препречи пътя. — Аз лично съм мариновал тези зеленчуци. Изчезвайте и оставете човек да си свърши работата.

— Аз само питах дали предпочиташ гъбите препържени.

Кейд й хвърли един изпепеляващ поглед.

— Разкарай я от главата ми, Сет. Един художник не може да работи, когато критиците му дишат във врата и се заяждат с гъбите му.

— Да отидем там. — Сет хвана Грейс за лакътя. Бе подготвен, че тя ще се дръпне и без да я пуска, я насочи към розовата градина.

— Не искам да говоря с теб — ядоса се Грейс.

— Ти няма нужда да говориш. Аз ще говоря. — Ала му отне цяла минута. За човек, който е свикнал да не прави грешки, е трудно да се извинява. — Извинявай. Реагирах прекалено невъздържано. — Тя не каза нищо, само скръсти ръце и зачака. — Повече ли искаш? — Той кимна, без да си прави труда да въздиша. — Бях ревнив, нещо, което не е типично за мен, и го понесох зле. Извинявам се.

Тя поклати глава:

— Това е най-слабото подобие на извинение, което някога съм чувала. Не думите, Сет, а начинът, по който ги казваш. Но добре, ще го приема по същия начин, по който ми го предлагаш.

— Какво искаш от мен? — Бе толкова объркан, че повиши глас и хвана ръцете й. — Какво, по дяволите, искаш?

— Само това. — Тя отметна назад глава. — Малко чувство, малко страст. Не искам скованото ти извинение, както не искам и студеното ти и безстрастно поведение по повод на цветята. Това ледено самообладание не ми допада. Ако чувстваш нещо, каквото и да е то, покажи ми го.

Изненадано затаи дъх, когато Сет я грабна рязко и алчно се нахвърли върху устните й. А когато той най-после се отдръпна, я остави без сили, опърлена и разтреперана.

— Това достатъчно ли ти е? — Вдигна я на пръсти и впи ръце в нея. Очите му вече не бяха безстрастни, не бяха студени. Бяха бурни. Човешки. — Достатъчно страст, достатъчно чувство? Аз не обичам да губя самообладание. С тази професия не мога да си го позволя.

Дишането й бе накъсано, сърцето й летеше.

— Това не е работа.

— Не, ала трябваше да бъде. — Сет с усилие на волята отпусна пръсти. — Ти трябваше да бъдеш част от работата. Не мога да те изхвърля от главата си. По дяволите Грейс, не мога.

Тя сложи ръка на бузата му и почувства как мускулите му се стегнаха.

— И с мен е същото. Може би единствената разлика в момента е, че аз искам да бъде така.

Докога, чудеше се той. Но не го каза.

— Ела вкъщи с мен.

— Много бих искала. — Грейс се усмихна и го погали по косата. — Ала мисля, че трябва да останем поне за вечеря. Иначе ще разбием сърцето на Кейд.