Читать «Тайна звезда» онлайн - страница 26

Какво, по дяволите, ставаше? Би трябвало да се съсредоточи върху случая и само върху случая, а се чувстваше оплетен, привлечен от жената на горния етаж, от многото й лица. Дръзка, крехка, сексапилна, чувствителна.

Кое от тях бе Грейс? И защо през по-голямата част от нощта образът й се бе загнездил в съзнанието му?

Каква точно бе тя? И защо повечето от нощите му бяха населени с нейния образ?

Дори не би трябвало да бъде тук, призна си Сет. Нямаше никакви официални причини да прекарва времето си с нея. Вярно, чувстваше, че случаят заслужава лично да се занимае с него. Бе достатъчно сериозен. Но Грейс бе само една малка част от цялото.

И щеше да е нечестен към себе си, ако кажеше, че бе тук само заради разследването.

Намери две здрави чашки. Наоколо се търкаляха няколко счупени. Хубав майсенски порцелан, майка му имаше един такъв сервиз, който много си пазеше. Точно наливаше кафето, когато я усети зад себе си.

— Черно?

— Да, благодаря. — Тя влезе в кухнята, огледа я и трепна. — Не е оставил много здрави неща, а? Сигурно е предполагал, че може да съм скрила голям син диамант в кутията за кафе или в буркана с бисквити.

— Хората крият най-ценните си вещи на най-странни места. Веднъж се занимавах с едно дело за обир, в което жертвата беше спасила парите си, защото ги беше скрила в найлоново пликче на дъното на кофата с мръсните пелени. Кой уважаващ себе си крадец ще се рови из бебешки пелени?

Грейс се засмя и отпи от кафето. Независимо дали това му бе целта, тази история я накара да се чувства по-добре.

— Така излиза глупаво да пазиш разни неща в сейф. Този крадец не е взел златото, нито електрониката. Предполагам, както казваш, че много е бързал и е взел само това, което е можел да напъха в джобовете си. — Приближи се до прозореца и погледна навън. — Дрехите на Мелиса са горе. Не видях чантата й. Може да е взел и нея, или пък е заровена някъде под този безпорядък.

— Ако беше тук, щяхме да я намерим.

Тя кимна:

— Бях забравила. Вие вече сте претърсили вещите ми. — Обърна се, облегна се на масата и го погледна над ръба на чашката. — Лично ли ги прегледа, лейтенант?

Той си помисли за червената копринена нощница.

— Някои от тях. Имаш достатъчно да откриеш универсален магазин.

— Идва ми отвътре. Имам слабост към нещата. Към всякакви неща. Правиш превъзходно кафе, лейтенант. Няма ли кой да ти го вари сутрин?

— Не. В момента не. — Сет остави чашата си. — Това изобщо не беше тънък намек.

— Не съм имала и намерение да бъде. Не че имам нещо против конкуренцията, просто искам да знам дали я имам. Още си мисля, че не те харесвам, ала това би могло да се промени. — Вдигна ръка и докосна края на плитката си. — Защо човек да не е подготвен?

— В момента най-вече ме интересува да приключа този случай, а не да си играя игрички с теб… Грейс.

Бе толкова студено и безстрастно изказване, че разпали състезателния й дух.

— Предполагам, че не харесваш агресивни жени.