Читать «Тайна звезда» онлайн - страница 28

— Имаш страхотно самочувствие.

— Предполагам. — Все още с ръце върху вратовръзката му, Грейс вдигна глава и го погледна в очите. По дяволите, помисли, ако не можеха да бъдат любовници, може би можеха да бъдат предпазливи приятели. Мъжът, който я бе погледнал и й се бе усмихнал, щеше да бъде добър, сигурен приятел. Затова и тя му се усмихна мило и непресторено и направо прониза сърцето му. — Но пък мъжете като цяло са предсказуеми. Ти си просто изключение от правилото, Сет, изключение, което потвърждава правилото.

Спусна ръце надолу да приглади сакото му и каза още нещо, ала той не я чу от бученето в ушите си. Самообладанието му се пречупи, усети го като меч, стоварен върху броня. С жест, който едва ли осъзнаваше, я завъртя, притисна гърба й срещу стената и се нахвърли върху устните й.

Сърцето й подскочи в гърдите и й изкара въздуха. Грейс се вкопчи в раменете му и за да запази равновесие, и в отговор на това неочаквано бурно желание, което прелетя от него към нея и ги съедини.

Отдаде му се, напълно, после обви ръце около врата му и изля сърцето си в целувката.

Ето — това бе всичко, което можеше да измисли замаяното й съзнание. О, ето, най-после.

Ръцете му се втурнаха по нея, откриваха и по някакъв начин разпознаваха всяка извивка. И този спомен го разкъсваше, горещ и реален като страстта. Сет искаше този вкус, трябваше да го има в себе си, да го погълне целия. Опустошаваше устните й като човек, хранещ се след безкраен пост, изпълваше се с нейните аромати, всичките тъмни, зрели, сочни.

Тя бе тук и бе негова, помисли си той, винаги е била тук, невъзможно тук.

И разбра, че ако не се отдръпне, никога няма да може да оцелее без нея.

Опря ръце на стената от двете й страни, за да престане да докосва, да престане да взема. Като се бореше да възстанови дишането и разсъдъка си, се отскубна от целувката и отстъпи назад.

Грейс остана опряна на стената, със затворени очи и кожа, пламнала от страст. Когато най-после ресниците й трепнаха и унесените й сини очи успяха да се фокусират, Сет безмилостно се бе взел в ръце.

— Непредсказуемо — успя да промълви тя, като едва сдържа желанието си да притисне две ръце към препускащото си сърце. — Много.

— Предупредих те да внимаваш какво правиш. — Гласът му бе студен и й подейства като плесница.

Грейс трепна и сигурно би залитнала, ако не бе опряна на стената. При реакцията й Сет за миг присви очи. Обида? Не, това бе глупаво. Тя бе ветеран в тази игра и бе преживяла какво ли не.

— Да, предупреди ме. — Гордостта я накара да се изправи и да се усмихне непринудено. — Просто никак не обичам да се вслушвам в предупреждения.

Той помисли, че със закон би трябвало да я задължат да носи табела с надпис: „Внимание! Жена!“

— Имам работа. Мога да ти дам още пет минути, ако искаш да те изчакам, докато си събереш багажа.

Ах ти, копеле такова, помисли Грейс. Как можеш да си толкова студен, толкова невъзмутим!

— Ти си тръгвай, хубавецо. Аз ще се оправя.

— В момента бих предпочел да не те оставям сама в къщата. Върви си събери багажа.