Читать «Тайна звезда» онлайн - страница 24

Питай Грейс, вземи от Грейс, посочи с пръст към Грейс. Колко ли от това заслужаваше, чудеше се тя, и колко бе просто наследила заедно с парите, които й бяха оставили родителите й?

Едва ли имаше значение, след като и двете бяха нейни, независимо дали й харесваше или не.

Зави по своята алея и обходи с поглед мястото. Тази къща я бе искала. Красивото и неповторимо съчетание на дърво и стъкло, фронтоните, корнизите, терасите и безмилостно опитомената земя. Бе искала простора, елегантността, удобството на близостта до града. Близостта до Бейли и Емджей.

Ала от малката къща в планината бе имала нужда. И тя бе нейна и само нейна. Роднините й дори не подозираха за нейното съществуване. Никой не можеше да я намери там, освен ако Грейс не искаше да бъде намерена.

Но тук, помисли тя, докато вдигаше ръчната спирачка, бе красивият скъп дом на една Грейс Фонтейн. Наследница на голямо състояние, момиче от висшето общество. Бивша манекенка за булевардно списание, възпитаничка на „Радклиф“, домакиня на изискани вашингтонски приеми.

Можеше ли да продължи да живее тук, където смъртта населяваше стаите? Времето щеше да покаже.

Засега щеше да се съсредоточи върху разнищването на загадката на Сет Бюкенън и намирането на път под неговата на пръв поглед непробиваема броня.

Просто заради развлечението.

Чу го да спира зад нея и със съзнателно предизвикателно движение си сложи тъмните очила и го погледна над тях.

О, да, помисли си. Бе много, много хубав. Начинът, по който владееше стройното си мускулесто тяло. Много пестеливо, без никакви излишни движения. Не би ги хабил и в леглото. И се зачуди колко ли време щеше да мине, преди да го подмами там. Имаше чувството — а тя рядко се съмняваше в усещанията си, когато ставаше дума за мъже — че под спокойната му и донякъде неприветлива външност ври вулкан.

Щеше да й достави удоволствие да го разръчка, докато избухне.

Когато се приближи към нея, Грейс му подаде ключовете.

— О, но вие си имате свой комплект, нали? — Намести очилата си. — Е, използвайте моя… Този път.

— Кой друг има ключове?

Тя плъзна език по горната си устна и изпита мрачното удоволствие да види как погледът му подскочи надолу. Само за миг, ала и това бе напредък.

— Бейли и Емджей. Аз не давам ключовете си на мъже. Предпочитам сама да им отварям вратата. Или да им я затварям.

— Добре. — Той пусна ключовете обратно в ръката й и сякаш се изненада, когато Грейс вдигна вежди. — Отворете вратата.

Крачка напред, две назад, помисли тя, после пристъпи напред и отключи.

Бе се подготвила, ала въпреки това бе тежко. Фоайето си беше същото, каквото го бе оставила, до голяма степен непокътнато. Но въпреки желанието й погледът й се вдигна към изпочупения парапет.

Високо е — промълви Грейс. — Чудя се дали имаш време да помислиш, да разбереш, докато падаш.

— Тя сигурно не е имала.

— Да. — И това по някакъв начин бе по-добре. — Сигурно не е имала. — Влезе в хола и се насили да погледне към тебеширения силует. — Е, откъде да започнем?