Читать «Тайна звезда» онлайн - страница 23
Нора Робъртс
Другата не изпада в паника. Тя разбива собствения си дом, за да се прикрие, после се качва на колата си и заминава, за да се отдалечи от местопрестъплението.
Дали бе достатъчно опитна актриса, за да изиграе този потрес, тези неподправени емоции, които бе видял изписани на лицето й предишната нощ?
Той мислеше, че да.
Но въпреки това не се получаваше. Имаше я неоспоримата връзка с диамантите. И освен това бе съвсем сигурен, че ако Грейс Фонтейн бе предизвикала падането на братовчедка си, щеше да може и да вдигне телефона и хладнокръвно да се обади в полицията, за да съобщи за убийството.
— Добре, засега това е всичко.
— Е — въздъхна тя с облекчение, — не беше толкова зле, нали?
Сет се изправи.
— Ще трябва да ви помоля да останете на разположение.
Грейс отново пусна в ход чара си.
— Аз съм винаги на разположение, хубавецо. Питай когото искаш. — Взе чантата си и тръгна с него към вратата. — Кога ще мога да си оправя къщата? Искам колкото е възможно по-скоро да приведа всичко в ред.
— Ще ви уведомя. — Той погледна часовника си. — Когато прегледате вещите си и установите какво липсва, бих искал да се свържете с мен.
— Точно това имам намерение да направя в момента.
Сет за момент смръщи вежди, като прецени отговорностите. Можеше да изпрати някой да отиде с нея, ала предпочиташе сам да се заеме с това.
— Ще ви следвам.
— Полицейска защита?
— Ако е необходимо.
— Трогната съм. Защо да не те закарам, хубавецо?
— Ще ви следвам — повтори той.
— Както искате — съгласи се тя и го погали по бузата. Очите му леко се разшириха и железните му пръсти се затвориха около китката й. — Не обичате ли да ви глезят? — измърка Грейс, изненадана, че сърцето й прескочи и се втурна в бяг. — Повечето домашни любимци обичат.
Лицето му бе много близо до нейното, телата им едва се докосваха, а между тях бе увиснала жегата в стаята и нещо още по-знойно. Нещо старо и почти познато.
Сет бавно смъкна ръката й, без да пуска китката.
— Внимавайте какво правите.
Възбуда, осъзна тя с изненада. Това, което свистеше в кръвта й, бе чиста, първична възбуда.
— Хабите си времето за съвети — отвърна Грейс с кадифен глас. — Обичам да правя нови неща. А очевидно във вас има нещо интересно, което просто моли да бъде предизвикано. — Демонстративно плъзна поглед надолу към устните му. — Направо се моли.
Сет си представи как притиска гърба й срещу вратата, как се втурва в тази топлина, как я усеща да се разтопява. И тъй като бе сигурен, че тя знае колко ясно си го представя един мъж, той отстъпи назад, пусна я и отвори вратата.
— Не забравяйте да върнете пропуска си на регистрацията.
Биваше си го, помисли Грейс, докато караше. Привлекателен, преуспял, неженен — бе измъкнала тези данни от нищо неподозиращия детектив Картър — и самостоятелен мъж.
А едно предизвикателство, реши тя, докато караше през притихналия подреден квартал към дома си, бе точно това, което й трябваше, за да преживее емоционалния си катаклизъм.
След няколко часа трябваше да се срещне с леля си, а малко след това и с останалите си роднини. Щеше да има въпроси, разпитване и — бе сигурна — обвинения. Трябваше да ги приеме всичките. Така стояха нещата в семейството и това се очакваше от тях.