Читать «Край и начало» онлайн - страница 117
Нора Робъртс
Лив чуваше само откъслечни думи, но това, което дочу, я накара да сграбчи панически ръката на Торп. Без да й обръща внимание, той продължи да се взира в Дениълс.
— Прекалено много заложници — изрече приглушено комисарят.
— По този начин ще имаш още един заложник, Мъроу — спокойно отвърна Торп. — Сделката не ми се струва много добра.
— Да, да, разбирам какво имаш предвид. — Гласът на Мъроу трепереше нервно. — Може би ще разменя двамата помощници срещу теб. Ако ми обещаеш, че ще дойдеш. Държиш на думата си, нали, Т. С.?
— Двама срещу един — замислено изрече Торп, наблюдавайки внимателно Дениълс, докато Лив здраво стискаше ръката му и клатеше глава. — Но пък помощниците нямат особена стойност, не е ли така?
Последва дълга пауза. Лив усети как потта започва да се стича на струйка по гърба й.
— Качваш се горе съвсем сам, без опашка, и аз пускам Уайът. Как ти се вижда такава сделка? Възможност, която се пада веднъж в живота, Т. С. Няма да изпуснеш такава сензация, нали?
— Ще трябва да го съгласувам с големите клечки в Си Ен Си, Ед. Дай ми десет минути. Ще ти се обадя пак.
— Десет минути — потвърди Мъроу и прекъсна връзката.
Лив сграбчи сакото на Торп и го издърпа с лице към себе си.
— Не — тръсна енергично глава, а в очите й се четеше безумен страх. — Не можеш. Не може и да си помислиш да направиш такова нещо. Не можеш, Торп!
— Чакай за момент. — Гласът му прозвуча спокойно и делово и той я отдръпна встрани. — Е? — извърна се лаконично към Дениълс.
— На първо място, не можем да искаме от теб да ни сътрудничиш.
— Значи няма да искате — отвърна Торп. — По-нататък?
— Хората, с които трябва да говоря, преди да се съгласим на подобна размяна. — Дениълс потърка устата си с длан. Тази работа не му харесваше. Но вътре бе замесен сенатор. Деликатно положение, каза си той. Много деликатно.
— Тогава започнете разговорите — предложи Торп.
Дениълс му отправи продължителен поглед.
— По-добре помисли малко, докато свърша. Няма да е много приятно интервю.
— Торп! — Гласът на Лив трепна панически. Познаваше този поглед в очите му. — Не!
Той внимателно я улови за раменете.
— Лив… — понечи да заговори.
— Не, не, послушай ме! — Улови го за сакото. — Това е лудост! Не може просто така да влезеш вътре. Не си подготвен за такова нещо. И кой може да каже, че наистина ще пусне Уайът, ако отидеш? Тогава ще… ще има повече козове за пазарене. Сигурно и сам го разбираш.
— Той иска да говори — изтъкна Торп и я поведе встрани. — Уайът не може да му осигури национален ефир, а аз да.
— О, Господи, Торп, той е неуравновесен! — Вече плачеше, но без да го съзнава. — Ще убие и теб, и сенатора. Не трябва да ходиш! Не могат да те накарат!
— Никой не ме кара. — Даде знак на един от екипа си и заговори тихо. — Обади се в дирекцията. Кажи им, че ще взема интервю от Мъроу в замяна на заложниците. Насочете камерата към сградата след около десетина минути. Някой от тях трябва да излезе. Ще ми трябва касетофон.
— Не! — Този път Лив повиши глас в пълен противовес на неговия. Вкопчи се в него, сякаш можеше да го спре от онова, което си бе наумил. — Не можеш! Моля те, послушай ме!