Читать «Алексис Зорбас» онлайн - страница 182

И тогава — слънцето вече залязваше — на терасата се качи Сула, едно момиченце, което ми носеше писмата от града; закръглено, босо, цялото само живот. Остави ми едно писмо и си отиде тичешком. Разбрах. Така поне ми се стори — че разбрах; защото, когато го отворих и прочетох, не скочих и не извиках, не се изненадах. Бях сигурен. Знаех, че именно в този миг, когато ще държа на коленете си завършения ръкопис и ще гледам залязващото слънце, щях да получа това писмо.

Спокойно, без да се разплача, аз го прочетох; беше от някакво село близо до Скопие, написано на развален немски език. Превеждам го изцяло:

„Аз съм учител в селото и ви пиша, за да ви съобщя скръбната вест, че Алексис Зорбас, който имаше тук мина за магнезит, почина миналата неделя в шест часа следобед. Преди да издъхне, той ме повика.

«Ела тук, даскале — рече ми той, — имам един приятел, еди-кой си, в Гърция; когато умра, пиши му, че съм умрял и че до последния си миг съм бил с целия си и съм мислил за него. И че каквото и да съм извършил, не се разкайвам за нищо. Да е жив и здрав, да му кажеш, и че е вече време да му дойде акълът… И ако дойде някой поп да ме изповяда и причести, кажи му да се пръждосва оттук и да върви по дяволите! Правил съм, правил съм, какво ли не съм правил през живота си, и пак малко съм направил; хора като мен трябваше да живеят по хиляда години. Лека нощ!»

Това бяха последните му думи; и веднага след това той се надигна на възглавниците си, отметна завивките, понечи да стане. Спуснахме се да го задържим, Люба, жена му, аз и неколцина яки съседи; но той ни отхвърли настрани, стана от леглото, отиде до прозореца. И там се хвана за перваза, загледа се далеч, към планините, изблещи очи и почна да се смее, а сетне да цвили като кон. И така, целият изправен, с нокти, впити в прозореца, го свари смъртта.

Жена му Люба ми поръча да ви пиша, че ви поздравява и че покойният й говорил, казва, много често за ваша милост и че е наредил сандурът му да ви бъде предаден на вас след неговата смърт, за спомен.

И затова вдовицата му ви моли, ако се случи да минете през селото им, да заповядате да преспите в къщата й и да получите, сутринта, когато ще си тръгнете по живо по здраво, и сандура.“

Информация за текста

Βίος και πολιτεία του Αλέξη Ζορμπά,

Сканиране: noisy, 2009

Редакция: didikot, 2009

Издание:

Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1984

Художествено оформление: Веселин Павлов

Рисунка на корицата: Чавдар Щипков

Редактор: Манон Драгостинова

Технически редактор: Ирина Йовчева

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14730]

Последна редакция: 2009-11-27 23:00:00

1

Специалист в областта на китайския език, изкуство и култура. — Б. пр.

2

Постоянен герой в някогашните куклени театри по панаирите. — Б. пр.

3

Вид струнен музикален инструмент. — Б. пр.

4

Буйно критско хоро. — Б. пр.

5

Касае се за континентална Гърция. — Б. пр.