Читать «Капитани на фрегати» онлайн - страница 5

Тъмнината скриваше морето.

Реята, на която седеше Джеймз, сякаш летеше във въздуха. От тъмнината изплува морска птица и започна да кръжи около него. Когато „Херкулес“ изменяше леко курса, мачтата се накланяше така, че Джеймз увисваше във въздуха.

Най-после въжето беше отвързано и изплъзнало се сам’о от ръцете му, завъртя колелото на скрипеца.

Джеймз напипа с крак въженото стъпало на вантите и се заспуска надолу.

— Казах ли ти, че го бива за моряк — рече Хенри Уокър на брат си.

— Да, ще стане човек от него — съгласи се Джон, като изпускаше дим изпод мустаците си. — Запиши му заплатата — шест шилинга на месец.

Така Джеймз Кук, великият мореплавател, за пръв път излезе в морето.

ЮНГАТА СТАВА КАПИТАН

Той не беше юнга като другите, не прекарваше свободното си време в игра на карти, не се напиваше по кръчмите. Не, след тежката работа, след катеренето по мачтите Джеймз Кук сядаше над книгата.

Хенри Уокър имаше цял сандък със стари книги и Джеймз обичаше да ги чете. Повече от всичко му харесваха описанията на знаменитите морски пътешествия. Колумб, Магелан, Абел Тасман — ето кому той завиждаше от цялата си душа. Искаше му се и той да извърши такива подвизи.

Индия не го блазнеше повече. По онова време тя беше твърде добре известна. Привличаше го гигантското пространство на изток от Индия, между Азия и Америка, още съвсем непознато на европейците. Там се намираше Тихият океан, най-големият от земните океани. Той е толкова огромен, че бе възможно сред необозримите му води да са разположени цели материци, населени от велики народи. И Джеймз Кук реши, каквото и да става, да иде в Тихия океан.

За тази цел започна да изучава теорията на мореплаването — науката, наречена навигация. Скоро Джон Уокър забеляза, че Кук познава морското дело по-добре от него, и когато Кук навърши двадесет и две години, беше му поверено управлението на „Херкулес“. Започнаха да го наричат капитан. Той беше най-младият капитан в цяла Великобритания.

В 1755 година Англия обяви война на Франция. Кук беше взет на военна служба. Като моряк, при това капитан, изпратиха го във военния флот и му дадоха младши офицерски чин. Почти цялата война той изкара в Северна Америка, в Канада, френска колония, завладяна от англичаните.

Ала войната малко го занимаваше. По-голямата част от пребиваването си в Америка той посвети на измерването и проучването фарватера на река Сейнт Лорънс и изследване бреговете на Нюфъндлънд. Той изпрати резултатите от своята работа в Адмиралтейството и го произведоха в чин лейтенант, а Лондонското географско дружество го прие за свой член. Няколко години след като свърши войната, той беше вече командир на неголям военен кораб.

В края на 60-те години на XVIII век всички европейски учени се интересуваха от предстоящото минаване на планетата Венера през диска на Слънцето. Изчислили бяха, че това забележително астрономическо явление ще стане на 3 юни 1769 година. То можеше да се наблюдава само в Южното полукълбо. Географското дружество реши да изпрати в южните морета научна експедиция за наблюдение на Венера. Начело на тази експедиция трябваше да се постави човек, който да бъде едновременно и добросъвестен учен, и опитен моряк.