Читать «Капитани на фрегати» онлайн - страница 260

Стоеше насред дълга, тясна и тъмна пещера, изровена от подземен ручей. Пещерата беше наклонена и ручеят бързо течеше по дъното й.

Ръдърфорд разбра какво е станало тук през месеците, през които той нито веднъж не беше слизал в своята шахта. Камъкът, който преграждаше пътя на шахтата надолу, се намираше над подземен ручей. Ручеят, придошъл през време на дъжда, го беше подмил и той се бе свлякъл. Ето, той лежи, затрупал цял ъгъл на пещерата, колосален черен камък, разбит на три парчета. Камъкът беше паднал право в ручея и го беше заприщил. Но водата заобиколила камъка, пробила си нов път в рохкавата земя.

Ръдърфорд тръгна по течението на ручея. Ручеят беше много плитък и ходенето се оказа лесно. Но сводовете на пещерата се спускаха понякога толкова ниско, че Ръдърфорд трябваше да се превива почти на две. Ручеят се спускаше доста стръмно, постоянно менеше посоката си, като свиваше ту надясно, ту наляво. Като измина около четиридесет крачки, Ръдърфорд забеляза, че боровата треска, която държеше в ръцете си, беше изгоряла повече от половината. От страх да не остане под земята без светлина, той се спря с намерение да се обърне и да тръгне обратно.

И изведнъж видя слаб лъч светлина, който проникваше откъм завоя на пещерата. Той направи няколко крачки напред. Светлината се усили. Зави зад една издадена скала и мракът, който го обкръжаваше, се превърна в здрачевина. Още един завой и той видя в далечината, в дъното на пещерата, кръгъл отвор, през който проникваше ярка дневна светлина.

Ръдърфорд вече не вървеше, а тичаше, шляпайки с крака по водата. След минута достигна отвора и излезе навън. Огледа се и разбра, че се намира на дъното на оврага.

Съвсем отвесни стени се издигаха и от двете страни. Оврагът беше толкова тесен, че от дъното му небето изглеждаше като тесничка рекичка, течаща нагоре. В краката на Ръдърфорд шуртеше ручейчето, което излизаше от пещерата и продължаваше пътя си по дъното на оврага. Ей там, горе, трябва да е селото на Емаи. Оттук то не се вижда. Ръдърфорд се изплаши да не би да го забележат воините, които охраняваха оградата, и се скри в храстите, с които беше обрасъл целият овраг.

Ами ако избяга още сега, без да отлага? До морето ще стигне за три дни. Пък там — смърт или свобода!

ЕМАИ ЗНАЕ КАКВО ЗНАЧИ СПРАВЕДЛИВОСТ

Но благоразумието му говореше, че трябва да се върне обратно в селото. За това имаше много причини. Първо, много по-безопасно е да бяга вечер, отколкото сутрин — тогава по-късно ще забележат бягството му. Второ, той беше оставил у дома си пистолета си, а оръжието може да му свърши голяма работа. Трето, той трябва да вземе със себе си запас от храна поне за три дни.

Имаше още една причина — искаше му се за последен път да поговори с Ешу.

Ръдърфорд намери боров клон и го запали от почти изгорялата си треска. С новия факел в ръка той се вмъкна обратно в пещерата. Обратният път се оказа по-труден, защото сега трябваше да се изкачва нагоре, а наклонът беше доста стръмен. През цялото време Ръдърфорд внимателно оглеждаше входовете, като се стараеше да не пропусне своята шахта, която води към дома му. Най-сетне той я стигна. Факел вече не му беше нужен и той го хвърли в ручея. И се закатери по пръта нагоре като по мачта.