Читать «Капитани на фрегати» онлайн - страница 24

На другия ден О-Ту пристигна на „Решение“ заедно с цялата си свита. Когато се качи на палубата, той заповяда да увият Кук с най-скъпите платна. След минута Кук се превърна в огромен пурпурен пашкул, от който стърчеше само главата. След като се избави криво-ляво от тия окови, той покани гостите в каюткомпанията.

Но кралят, който бе по природа страхлив човек, не искаше за нищо на света да слезе долу по стълбата. Мъчно може да се каже от какво се боеше. Навярно между четирите стени се чувствуваше като в капан. За да провери дали не го заплашва нещо, изпрати напред по-малкия си брат и се осмели да слезе долу само след като брат му се върна цял и невредим.

На обяд О-Ту не яде нищо. Страхуваше се да не го отровят. Затова пък гостите излапваха с невероятна бързина всичко, което им донасяха. Лъжиците и вилиците ги разсмиваха. Не разбираха защо трябва да се яде с вилица, когато с ръце къде е по-бързо и по-удобно.

Един велможа хранеха слугите. Той държеше ръцете си под масата.

— Да не би да ви болят ръцете? — попита вежливо Кук.

Но велможата вдигна възмутено двете си ръце във въздуха. Ноктите му бяха два пъти по-дълги от пръстите.

Както се изясни по-късно, този таитянин никога не режел ноктите си и внимателно се грижел за тях, за да видят всички, че е богат и не му се налага да работи. Само нокътят на малкия пръст на лявата ръка беше нормално дълъг. Той го режеше, за да има с какво да се чеше — не може човек да се чеше с много дълъг нокът.

Няколко дни по-късно лейтенант Пикерсджил, който служеше някога на „Усърдие“, отиде навътре в острова, в планините, където англичаните никога не бяха ходили. След като се скита няколко часа, той се спусна в неголяма долина и се приближи към една бедна таитянска колиба, надявайки се да намери нещо за ядене. Насреща му излезе стара дебела жена и когато го видя, се разсмя гръмко. По този смях той я позна веднага — беше кралица Оберея. Тя живееше сега самотно, в голяма бедност. Имаше само една свиня, а това в Таити се смяташе за мизерия. Но тя, изглежда, съвсем не се измъчваше от промяната на положението си, гощаваше Пикерсджил с банани и се смееше също така гръмко, както по времето, когато беше кралица.

Пикерсджил й предложи да посети капитан Кук.

— Не мога — отговори тя, — аз съм заточена. О-Ту ще се разсърди, ако ме види на брега.

Лейтенантът й подари цяла връзка гердани, тъй като знаеше, че тези мъниста представляват в Таити такава ценност, че изпадналата в немилост владетелка ще бъде осигурена за цял живот.

На тръгване Кук и Фърно взеха на корабите двама млади таитяни — Поре и Омай. Решиха да ги отведат в Англия. Поре трябваше да пътува на „Решение“, а Омай — на „Безстрашие“.

Корабите напуснаха Таити на 1 септември. Когато брегът се скри от погледа им, Поре, който желаеше да види Англия, се разплака. Привечер видяха малкия остров Балабола, разположен само на няколко мили от Таити.

— Свалете ме на Балабола! — помоли Поре. — Не искам да отивам в Англия. От Балабола все някак ще се добера до родината си.