Читать «Вълната, която бучи» онлайн - страница 38
Никола Вапцаров
Попов
Председателят. Никой до днес не ми е казвал такива думи. Язва в моята съвест?… В моята съвест язва?… Не, във вашата съвест има язва… Неблагодарник, аз издигнах семейството ви…
Елена
Андрей
Елена. Стига, Андрей!… Ах, уби ме ти, уби ме!…
Попов. Какво става тука?…
Председателят. Както става ли? Не знаете ли какво става. Вие допускате в къщата си да бъдем поругани. Ако не се откажеш от този непрокопсан син… Ако не се откажеш,
Попов. Да се откажа от Андрей?
Елена. Разбира се, че ще се откажеш!…
Председателят. Какъв ще бъде авторитета Ви пред работниците? Може би ще Ви се иска да Ви говорят на „ти“ и да си човъркат носа пред Вас.
Андрей. Защо говорите глупости? Кому съм нужен аз тука? Излишни са формалностите — и без това си отивам.
Председателят. Глупости?… Аз… глупости!… Чувате ли?… Чувате ли?… Аз… глупости!
Жорж. Обида на цялото ни семейство, нали, татко?
Председателят. Мълчи, Жорж, не ме ядосвай повече!
Казах вече какво искам. Иначе… годежа на Лилия става проблематичен!
Попов. Разбирам ви… разбирам ви… ясно ми е…
Елена. Не, дотам няма да достигнем!
Председателят. Романов, на мнение съм да си отидем. Хайде, Жорж, повече работа нямаме тука.
Андрей. Намалете налягането, инженер Романов, защото…
Романов
Лилия
Председателят. Жорж, бързо с мен!
Лилия. Жорж, Жорж…
Мира. Защо плачеш? Заслужава ли той да плачеш за него? Ако те обичаше, трябваше да остане.
Лилия. Наистина ли той вече няма да дойде тука?
Елена. Благодари на брат си за слънцето, което ти донесе.
Андрей. Не се страхувай, Лили, условието на баща му не е тежко. Той пак ще се завърне.
Лилия. А ти, Андрей?… Никога ли ти няма да се завърнеш?
Андрей. Ще се завърна пак.
Мира. Ще дойдеш ли?… Наистина ли ще се завърнеш?
Андрей. Ще се завърна. Може би не самия аз, но все пак ще дойда.
Мира. Да, ще дойдеш… Ще бъдеш в бодрия глас на тълпите, пияни от слънцето, което наистина ще свети…
Слугинята
Попов. Да говори? Толкова късно?
Слугинята. Не зная, казва, работата била важна.
Попов. Да почака малко, сега не ми е до работата.
Слугинята. Казва, важно било.
Попов. А аз ти казвам, да почака.
Елена. Защо не го прие, може би е нещо важно?
Попов