Читать «Трудно е да бъдеш добър» онлайн - страница 8

Дори си фантазирах момента на раздялата — Дейвид и аз щяхме да разглеждаме туристически брошури. Той щеше да иска да ходи в Ню Йорк, аз пък — на сафари в Африка и предвид, че това щеше да е ентия банален изблик на различия в споровете ни, щяхме да се погледнем и разчувствано да се разсмеем, да се прегърнем и да решим да се разделим. Той щеше да се качи горе, да приготви багажа си и да се изнесе, най-вероятно в съседния апартамент. Но същия ден, по-късно вечерта, щяхме да се съберем на вечеря, заедно със съответните си нови гаджета, всички щяхме да се разбираме прекрасно и щяхме добронамерено да се шегуваме един с друг.

Но вече разбирам колко наистина фантастична беше тази моя фантазия. Вече започвам да подозирам, че носталгичните вечери пред албумите със стари снимки няма да свършат работа. Всъщност, много по-вероятно е снимките да бъдат разрязани на две — а и като знам какъв е Дейвид, вероятно вече е направено, и то още вчера след телефонния ни разговор. Като си помисля, ситуацията е доста ясна: ако се мразите дотам, че да не искате да живеете под един и същ покрив, то надали след това ще имате особено желание да ходите заедно на палаткови излети. Проблемът с това, което си фантазирах, е, че от щастливата сватба скачах директно на щастливата раздяла. Но както се знае, между сватбата и раздялата все се случва нещо лошо.

Качих се на колата, закарах децата на училище и се прибрах вкъщи. Дейвид вече се беше скрил зад затворената врата на кабинета си. Днес рубриката му не излиза, така че или пишеше рекламна брошура за някоя фирма, за което доста му плащат, или работеше по романа си, за което нищо не му плащат. Отделя повече време за романа си, отколкото за брошурите, което е източник на напрежение, когато нещата помежду ни не вървят. Когато се разбираме, ми се иска да го подкрепям, да се грижа за него, да му помогна да осъзнае на какво е способен. Когато не се разбираме, ми се ще да скъсам глупавия му роман на парчета и да го накарам да си намери истинска работа. Преди време прочетох част от книгата и бях отвратена. Нарича се Природна козметика и представлява сатира на британската посткултура след гибелта на Даяна, символизираща болезнена чувствителност. Последната част, която прочетох, беше за това как всички от персонала на Природна козметика — фирма, която продава бананов крем за лакти и лосион за крака, направен от сирене бри, както и цял асортимент други забавни и безсмислени козметични продукти, — имат нужда от психотерапевтична помощ, за да превъзмогнат скръбта от смъртта на осиновеното от тях магаре.