Читать «Моят роднина майор Молино» онлайн - страница 6

„Тука може да ми провърви повече“ — каза си Робин.

Приближи вратата и забеляза, че тя се притваря, но все пак остава един процеп, достатъчен за хубавата стопанка да наблюдава непознатия, без да се показва сама в замяна. Всичко, което Робин успя да зърне, бе част от пурпурна фуста и от време на време блясъка на око, като че лунните лъчи трепкаха върху някакъв лъскав предмет.

— Хубава госпожо — спокойно мога да я нарека така, след като нямам никакви доказателства за противното, мислеше си отраканият юноша, — мила моя, хубава госпожо, ще бъдете ли така любезна да ми кажете къде да търся жилището на моя роднина, майор Молино?

Гласът на Робин бе жален и умолителен и жената, като видя, че няма защо да се бои от красивия селски юноша, отвори вратата и излезе в светлината на луната. Имаше изящна дребна фигура, с бяла шия, заоблени ръце и тънък кръст, под който алената й фуста се издуваше от обръч, като че тя бе стъпила в балон. Лицето й бе заоблено и хубаво, косата тъмнееше под малка шапчица, а в светлия й поглед имаше някаква весела закачливост, която победоносно срещна очите на Робин.

— Майор Молино живее тук — рече хубавата жена. Въпреки че гласът й бе най-милият глас, чут тази вечер от Робин, той не можа да не се усъмни дали този сладък глас говори светата истина. Погледна нагоре надолу по сиромашката улица и след това изпитателно разгледа къщата, пред която стояха. Беше малко тъмно здание на два етажа, като вторият бе издаден над първия, а предната стая приличаше на магазин за дребни стоки.

— Ей богу, върви ми — лукаво рече Робин, — пък и на роднината ми, майор Молино, му е потръгнало с такава хубава икономка. Ще ви помоля да го обезпокоите с молба да се покаже на входа, за да му предам писмо от негови приятели на село и после ще се върна в странноприемницата, където съм се настанил.

— Няма да може, майорът си е легнал преди час или повече — отвърна дамата с алената фуста, — и е безполезно да го безпокоя тази вечер, понеже пи повече от когато и да било. Но той е човек с добро сърце и аз по-скоро ще умра, отколкото да върна от прага негов роднина. Вие сте просто портрет на добрия стар господин и бих се заклела, че това е шапката, която той носи в дъждовно време. И той има подобни кожени панталони. Впрочем, моля заповядайте, горещо ви приветствувам с добре дошъл от негово име.

И като каза така, хубавата и гостоприемна дама хвана нашия герой за ръката. Допирът бе лек, усилието нежно и макар Робин да прочете в погледа й нещо, което не долови в думите й, все пак жената с тънкия кръст и пурпурната фуста се оказа по-силна от атлетически сложения селски младеж. Тя бе довела почти до прага колебливите му стъпки, когато отварянето на някаква врата наблизо стресна икономката на майора и като остави роднината му, тя бързо изчезна в собствения си дом. Една яка прозявка извести появата на мъж, който носеше фенер и без нужда помагаше на небесното светило. Докато вървеше полузаспал по улицата, той извърна тъпото си широко лице към Робин, като показа една дълга тояга, заострена в края.