Читать «Времепрестъпление» онлайн - страница 31

Небу-ин-Абеноз беше мъртъв. Беше нарязан, промушен и наръган на двайсетина места. На шията му имаше най-малко три прорезни рани и бе почти обезглавен. Раненият калеранец все още беше жив, но дори да се намираше в момента върху операционната маса на някоя болница във времепредела на Първо ниво, беше съмнително, че лекарите ще успеят да го спасят — оставаха му още само няколко секунди живот. Поставиха няколко възглавници под главата му и извикаха няколко жени на помощ, но той почина още преди да са дошли.

Тримата убийци също бяха мъртви. С изключение на няколко драскотини върху черепа на ударения с бутилката, по тях нямаше никакви рани. Каву-ин-Аворан ритна единия по лицето и изпсува.

— Много бързо убихме тези мерзавци — викна той. — Трябваше да ги хванем живи и след това да се позанимаем с тях, както заслужават. — И продължи да уточнява с ругатни характера на заслугите им. — Такъв позор!

— Изобщо не мислех, че с едно леко чукване ще го убия — оправда се мъжът, който бе халосал единия с бутилката. — Мислех единствено за Небу-ин-Абеноз, да го приеме Сафар…

Антрат Алв се наведе над този, когото бе пернал по врата.

— Този не съм го убивал — каза той. — Ако го бях ударил смъртоносно, вратът му щеше да е счупен, а не е. Виждате ли? — И той завъртя главата на мъртвия. — Мисля, че взеха отрова, преди да измъкнат ножовете си.

— Видях да слагат ръце пред устата си! — възкликна един калеранец. — Гледайте как са стиснали челюсти. — Разтвори челюстите на един от убийците с ножа си, помириса устните и надникна в устата му. — Вижте, зъбите и езикът му са си изменили цвета и има странна миризма.

Антрат Алв помириса, обърна се към партньора си и прошепна:

— Халатейн.

Гатон Дард кимна. Беше отрова от Първо ниво — паравремите често си носеха капсули с халатейн в по-варварските времепредели като последно средство срещу евентуални мъчения.

— Но, да се слави името на Сафар, що за хора са тия? — възкликна Кору-ин-Иригод. — И аз познавам такива, които бих убил, рискувайки живота си, но никога не бих го захвърлил по такъв начин.

— Знаели са, че ще ги убием, и са взели отровата, за да умрат по-бързо и безболезнено — досети се един калеранец.

— Или за да не изтръгнете от тях имената и националността на онези, които са ги пратили — добави възрастен мъж, облечен в дрехите на скотовъдец от югоизточните области. — Ако съм на ваше място, бих се опитал да открия кои са тези неприятели. Колкото по-бързо, толкова по-добре.