Читать «Времепрестъпление» онлайн - страница 32

Гатон Дард оглеждаше един от ножовете — сгъваем нож с широко едностранно острие, което се затваряше с пружина, с дръжка от черупка на костенурка с месингов обков.

— При всичките си пътувания — каза той — не съм виждал нож с такава изработка. Кажи ми, Кору-ин-Иригод, знаеш ли от коя страна пристигат чуждоземните роби на Небу-ин-Абеноз?

— Мислиш, че има нещо общо с това? — попита калеранецът.

— Би могло. Допускам, че тези хора не са били родени като роби, а са били пленени. Да предположим, че на Небу-ин-Абеноз е бил продаден важен човек, когото той след това е продал на някого — кралски син или някакъв свещеник — предположи Гатон Дард.

— В името на Сафар, ами да! И сега този народ, където и да се намира той, е в кървава вражда с нас — заключи Каву-ин-Аворан. — Трябва да го обмислим — лоша работа е да имаш неизвестни врагове.

— Гледайте! — извика един калеранец, който бе започнал да съблича тримата мъртъвци. — Те не са от градовете Усасу или от друг народ по тези земи. Вижте, не са обрязани!

— Много от робите, които Небу-ин-Абеноз докара в Кареба от хълмовете, не бяха обрязани — каза Кору-ин-Иригод. — Приятели от Джесеру, може би вие имате мнение по въпроса. — Той се намръщи. — Помислете, ще се почувстват ли удовлетворени тези, които го извършиха, или омразата им към нас ще продължи?

— Труден въпрос — отвърна Антрат Алв. — Вие, калеранците, не служите на нашите богове, но сте наши приятели. Позволете ми да се оттегля и да се помоля. Ще се посъветвам с боговете, за да помогнат на всички ни.

II

Беше средата на деня, но облаци скриваха слънцето. Слаб дъждец ръсеше върху площадката за кацане на Полицейския терминал в Дергабар-еквивалент, когато Вал и Дала слязоха от ракетата. В другия край на напомнящия лава паваж съзряха масивния силует на Торта Карф, изгърбен под дългата мантия и с ниско прихлупена над веждите плоска шапка. Когато се приближиха, той раздруса ръката на Вал и целуна Дала по бузата.

— Натам — кимна той към очакващата ги аерокола. — Вчерашният ден не беше от най-добрите, нали?

— Не беше — съгласи се Вал.

Качиха се и водачът вдигна колата на височина двеста стъпки, след което направиха завой и се спуснаха към сградата на главната квартира на Главния, която се намираше на около миля.

— Не сме спрели окончателно, сър. Рантар Джард работи върху няколко идеи, които биха могли да го отведат до времепределите Колгор, където действат търговците-вещери. Ако не можем да ги засечем на изхода, можем да ги пипнем на входа.

— Освен ако не са се усетили и не са преустановили дейността си — вметна Торта Карф.

— Съмнявам се да са го направили, Главен — отвърна Вал. — Разбира се, ние не знаем кои са и е трудно да отгатнем реакцията им, но те явно са решени да рискуват за големи печалби. Сигурно мислят, че са в безопасност, след като са блокирали единствения компрометиран времепредел и са ликвидирали единствения свидетел, който би могъл да ги изобличи.