Читать «Времепрестъпление» онлайн - страница 29

Беше напълно безопасно да се доверят на Кору-ин-Иригод. Макар да беше убиец, разбойник и търговец на роби, никога не би рискувал да си навлече презрението на хората и проклятието на боговете, отнасяйки се непочтено със свой гост. Слугите му поведоха натоварените със стока коне, а Ганадара и Атаразола се запромъкваха през навалицата зад него и Фару-ин-Обаран.

Като всички постройки в Кареба, къщата на Небу-ин-Абеноз беше с плосък покрив и кирпичени стени без прозорци, освен няколкото тесни цепнатини за стрелба. Широката двукрила врата зееше отворена и точно зад нея се излежаваха няколко тежковъоръжени пазачи. Те поздравиха по име Кору и Фару, а чужденците по предполагаемата им националност. Четиримата продължиха към нещо, което приличаше на конюшня, и предадоха поводите на конете на роби, които ги отведоха. В конюшнята се виждаха още петдесет-шейсет коня.

След като се освободиха от оръжията си в преддверието пред стълбище с няколко стъпала, минаха под един свод и се озоваха в обширен, сенчест вътрешен двор, където трийсет-четирийсет мъже стояха прави или седяха върху възглавници и пушеха пури, пиеха от сребърни чаши и си бърбореха. Повечето бяха облечени в калерански дрехи, но имаше и такива от други области и националности, облечени в други одежди. Щом закрачиха през двора, Гатон Дард дочу откъслечни фрази за сделки с роби и коне, за бандитски набези и кървави спречквания, за жени, коне и оръжия.

Възрастен мъж с бяла брада и необикновено чиста роба се приближи, за да ги посрещне.

— Ха, господарю на моята дъщеря, най-после се завърна. Започнахме да се тревожим за теб — поздрави той.

— Няма защо да се тревожите, татко на съпругата ми — отвърна Кору-ин-Иригод. — Продадохме робите на много добра цена и прекарахме нощта, пирувайки с чудесни приятели. Някои от тях доведохме с нас — Атаразола и Ганадара, мъже от Джесеру. Приятели, това е Каву-ин-Аворан, чиято дъщеря роди моите синове.

Той хвана тъст си за ръкава и го дръпна встрани, като даде знак на Гатон Дард и Антрат Алв да ги последват.

— Носят оръжия и искат чуждоземни роби като тези, които продадох в Голямата равнина — зашепна той. — Оръжията са с пълнители, револверите са с шест изстрела. Имат и много амуниции.

— Благословен да си, Сафар! — извика белобрадият с блеснали очи. — Кажете цената. Бъдете спокойни, ще сме честни с вас. Заминавайте и се връщайте често! Ела, господарю на дъщеря ми, нека ги запознаем с Небу-ин-Абеноз. Но нито дума за оръжията, които носите, чужденци, докато не останем насаме. Само кажете, че търгувате с пушки.

Гатон Дард кимна. В Кареба явно бушуваше някаква битка за надмощие. Кору-ин-Иригод и неговият свекър бяха на страната на Небу-ин-Абеноз и искаха винтовките и револверите за себе си.