Читать «Лорд Калван от друкога» онлайн - страница 118

Разбира се, че бе доволен за Ностор — това означаваше, че няма да се наложи да водят междусъседска война през пролетта, когато крал Каифранос щеше да започне да създава проблеми. Добре, че Феблон бе уловил Крастоклес и щеше да му го предаде. Двама архиепископи, равностойни почти на кардинали, дезертирали от Дома на Стифон, бе сериозен удар. Това отслабваше религиозната му власт над великите крале и техните принцове, която единствено им бе останала след загубата на монопола върху огненото семе. Предполагаше се, че жреците вярват в своите богове.

Ксентос например вярваше в Дралм. Може би някой ден щеше да има проблеми със стареца, ако Ксентос сметнеше, че дългът му към Дралм е в конфликт с дълга му към Великото кралство. Надяваше се това никога да не се случи.

Трябваше да научи повече неща за другите Велики кралства. Шпиони — това беше работа за херцог Скранга и щеше да го държи настрана от зловредна дейност във вътрешната политика на Ностор. Шеф на секретната служба. Скранга бе достатъчно безчестен, за да може да върши тази работа. И някой да го наблюдава, разбира се. Това можеше да бъде едно от задълженията на Клестреус.

И да разбере истинското положение в Ностор. Да отиде сам — Макиавели го препоръчваше при опазването на ново владение. Да направи носторите свои приятели — нямаше да е трудно, след като бяха живели под тиранията на Гормот. И…

„Обща заповед. До всички войски. Влиза в сила незабавно! Престъпление, наказуемо с военен съд, за всеки воин от въоръжените сили на Великото кралство Хос-Хостигос е публичното пеене, рецитиране, представяне, подсвиркване, тананикане или всяко друго словесно и/или музикално изразяване на песента, известна под заглавието «Така прегазихме Ностор»!“

20

Въркън Вал погледна часовника си и му се прииска Дала да побърза, но тя се занимаваше с разкрасяването си за приема. Загубено време, мина му през ума — тя си беше родена красавица. Но я се опитай да го кажеш на която и да било жена. От другата страна на ниската маса Торта Карф също погледна часовника си и се усмихна доволно. Правеше го, откакто бяха седнали да вечерят, и всеки следващ път усмивката му беше все по широка и щастлива, тъй като минутите до полунощ оставаха все по-малко.

Надяваше се все пак приготовленията на Дала да им позволят да пристигнат в Главната квартира на Паравремевата полиция поне един час преди полунощ. Залата за срещи щеше да е претъпкана — всеки, който бе на някакъв пост от параченгетага и в Паравремевата комисия, политици, общественици и специално поканеният университетски екип по Проекта Калван. С повечето от тях щеше да се наложи да се ръкува и да се чукне с колкото е възможно повече народ, а точно преди полунощ всички щяха да нахълтат в кабинета на Главния, Торта Карф щеше да седне зад бюрото си и точно в 24.00 часа щеше да стане и двамата щяха да си стиснат ръцете, Торта Карф щеше да направи крачка встрани, той щеше да седне на стола и всички щяха да запеят варварския псалм от Четвърто ниво, който използваха за такива случаи.