Читать «Лорд Калван от друкога» онлайн - страница 119

И от този момент щеше да седи там като арестуван — Дралм да го прокълне дано!

Изглежда, го бе произнесъл на глас. Оттеглящият се Главен се усмихна равнодушно.

— Продължаваш да ругаеш на арийско-транстихоокеански зартански. Кога мислиш да се върнеш там?

— Само Дралм знае, а той няма влияние в Родния времепредел. Ще се наложи да свърша доста работа тук. На първо място трябва да се заема и да реша проблема с инцидентното прихващане. Десет нови случая през последните осем дни. И не ми повтаряй какво си казал на Зарван Тарг, когато се оттеглял, и какво той казал на Хишан Галт при неговото оттегляне. В името на Дралм, трябва да направя нещо!

— За късмет на работещите ченгета, ние сме дълголетна раса. Имаш доста време до встъпването на следващия Главен.

— Знаем каква е причината. Трябва да се заемем с нейното отстраняване. Сега съм на сто и четири. В този твой стол ме очакват около две столетия. Ако не ни стигнат хора, роботи и компютри да елиминираме някои от тези взаимопрониквания, можем да се откажем и да напуснем.

— Би било доста налудничаво.

— Виж какво, знаеш, че не е в стила ми да морализаторствам, но искам за момент да си помислиш за моралното ни право да изтръгваме хората от единствения свят, който познават, и да ги изтърсваме в съвършено различен свят, само наподобяващ техния…

— Замислял съм се от време на време за това — прекъсна го Торта Карф, сякаш се опитваше да го разубеди. — Този приятел Морисън, лорд Калван, Великият крал Калван, е един на милион. Това беше най-хубавото, което би могло да му се случи, и той сам би го потвърдил, ако си позволи да го коментира. Но останалите — тези, които конвейерните оператори облъчват с иглерите — са късметлии.

— Но какво бихме могли да направим, Вал? — Той въздъхна. — Населението върху тази планета, която е била абсолютно съсипана преди дванайсет хиляди години, е десет милиарда. В един отделен момент в Родния времепредел се намират не повече от милиард и половина. Останалите са пръснати навсякъде из Пето ниво и по конвейерните станции из Четвърто, Трето и Второ. Не можем да си позволим да ги зарежем — това също е въпрос на морал. А и не можем да ги докараме всички тук и да измрем от глад, след като прекратим паравремирането. Онзи твой арийско-тихоокеански израз е доста подходящ: „Държим змия за опашката“.

— Правим всичко, което можем. Внимавах много за това при университетската операция „Калван“. Проверихме всички конвейерни станции, еквивалентни с град Хостигос във всеки проникван паравремепредел. Никъде не съвпадат.

— Обзалагам се, че едва си смогнал. — Торта Карф отпи от кафето и запали нова цигара. — Обзалагам се, че в Конвейерната регистрационна служба те обичат. Колко души бяха там?