Читать «Лорд Калван от друкога» онлайн - страница 116

Крал Каифранос се опитваше да вдигне армия, за да си възвърне загубените княжества, но не срещаше почти никакъв отклик от страна на останалите му верни принцове. Проблемите с него щяха да възникнат напролет, но не и преди това. Сесклос, Гласът на Стифон, бе свикал всичките си архисвещеници в град Харфакс. „Съборът в Трент“ — сети се Калван — надигаше се Контрареформация.

Бунтове в Киблос — освободените роби започваха да проумяват какво бе имал предвид Самюъл Джонсън, дефинирайки свободата като правото на труд или на гладна смърт.

Принцът на Факсос пожела да се присъедини към Великото кралство, но поставяше един куп условия, от които трябваше да бъде разубеден.

Помилвания и смъртни присъди. Трябваше да внимава да не подписва прекалено много от първите и прекалено малко от вторите. Именно така един куп крале бяха загубили троновете си.

Един прислужник обяви пристигането на конник от дефилето на Врилос. Въведоха го и той съобщи, че група от Ностор току-що е прекосила Атан. Един свещеник на Дралм, един свещеник на Галзар, двайсет наемни кавалеристи и херцог Скранга, първият благородник на Ностор.

Той прие херцог Скранга в частните си покои и си спомни, че бе казал на търговеца на коне от Агрис, че Дралм или някой друг ще го възнагради. Дралм или някой друг, със значителната помощ на Скранга, явно го бяха направили. Бе облечен в скъпи одежди, мантията му бе подплатена с кожи от норки, на врата му висеше златна верига, а на пояса му от златни халки бе препасан кинжал с позлатена дръжка. Брадата му беше грижливо подстригана.

— Е, поиздигнал си се — посрещна го Калван.

— Както и вие, ако ми позволите, ваше величество.

След това извади пръстен-печат — даден като залог от граф Феблон при неговото залавяне и освобождаване в Тар-Домбра и върнат при представянето на откупа му.

— Както и собственикът на това. Сега той е принц Феблон и ме изпраща да обявя от негово име желанието му да предостави себе си и своето княжество под властта и покровителството на ваше величество.

— Дълбоко съм удовлетворен, ваша светлост. Но какво, ако имам право да запитам, се случи с принц Гормот?

На благородническото лице на търговеца на коне се изписа дълбока скръб.

— Принц Гормот, Дралм да приеме душата му, вече не е между нас, ваше величество. Беше убит по най-предателски начин.

— Аха. И кой свърши това, ако смея отново да попитам?

Скранга повдигна рамене.

— Тогавашният граф Феблон заедно с жреца на Дралм в Ностор и носторският Вуйчо Вълк бяха заедно с мен в частните ми покои в Тар-Ностор, когато до слуха ни достигнаха множество изстрели откъм покоите на принц Гормот. Грабнахме оръжията си и се втурнахме натам. Намерихме в покоите му тълпа стражи, които бяха влезли преди нас, а в спалнята си любимият ни принц лежеше сред изтичащата от десетките му рани кръв. Беше мъртъв. Вуйчо Вълк и жрецът на Дралм, когото ваше величество познава, ще потвърдят, че бяхме заедно в моите покои, когато чухме изстрелите, и че принц Гормот бе мъртъв, когато влязохме. Ваше величество няма да се усъмни в думите на тези свети мъже, нали?