Читать «Лъчът на живота» онлайн - страница 14

— Знаеш ли, че наистина им се е случило нещо. Сега виждам. Катастрофа — каза Полайтис.

По тухлената пътечка агентите минаха покрай цветните лехи, стигнаха до задния двор, прекосиха го и видяха лъскавите стъкла на оранжерията.

— Я почакай — каза шепнешком Шчукин и откачи револвера от колана си. Полайтис настръхна и свали леката картечница от рамото си. Странен и много мощен звук ечеше в оранжерията и някъде зад нея. Човек можеше да си помисли, че някъде съска локомотив.

„Зау-зау… зау-зау… с-с-с-с…“ — съскаше оранжерията.

— По-предпазливо, ей — прошепна Шчукин и като гледаха да не тракат с токовете си, агентите съвсем се доближиха до стъклата и надникнаха в оранжерията.

Полайтис веднага отскочи назад и лицето му пребледня. Шчукин зяпна и се вцепени с револвера в ръката.

Цялата оранжерия шаваше като червясала каша. По пода на оранжерията пълзяха огромни змии. Те се навиваха на кълбета и се развиваха, съскаха и се премятаха, тътреха и люлееха глави. Строшените черупки по пода пращяха под телата им. Отгоре бледо гореше много мощен електрически глобус и затова цялата вътрешност на оранжерията беше озарена от странна кинематографична светлина. На пода стърчаха, сякаш фотографски, три огромни сандъка; два от тях, отместени и килнати на една страна, бяха угаснали, а в третия грееше малко гъстомалиново светлинно петно. Змии от всякаква големина пълзяха по жиците, изкачваха се по черчеветата, измъкваха се през отворите на покрива. На самия електрически глобус висеше съвсем черна петниста змия, дълга няколко аршина, и главата й се люлееше край глобуса като махало. Някакви дрънкалки тракаха сред съскането, от оранжерията лъхаше странна миризма на гнило, на блато. Освен това агентите смътно зърнаха купчини бели яйца, пръснати из прашните ъгли, една странна дебелокрака птица, легнала неподвижно край камерите, човешки труп в сиво до вратата и захвърлена пушка.

— Назад — извика Шчукин и тръгна заднишком, като избутваше Полайтис настрана с лявата си ръка и вдигаше с дясната револвера. Успя да стреля осем-девет пъти, изсъсквайки и изхвърляйки към оранжерията зеленикава мълния. Звукът страшно се засили и в отговор на стрелбата на Шчукин цялата оранжерия се разшава лудешки и през всички дупки започнаха да се подават плоски глави. Тътенът веднага започна да препуска из целия совхоз и стъклата захвърляха отблясъци. „Чах-чах-чах-тах“ — стреляше Полайтис, отстъпвайки заднишком. Странно четирилапо шумолене се чу зад гърба му и Полайтис изведнъж викна страшно и падна възнак. Едно същество с патрави крака, кафяво-зелено на цвят, с грамадна остра муцуна, с назъбена опашка, приличащо на страхотно голям гущер, беше се втурнало иззад ъгъла на плевнята, бе прехапало яростно крака на Полайтис и го бе съборило на земята.

— Бягай, Шчукин — измуча той, хлипайки.

Шчукин стреля още няколко пъти към оранжерията и в нея се посипаха строшени стъкла. Но една огромна пружина, маслинена и гъвкава, изскочила от прозореца на мазето, се плъзна изотзад през двора, заемайки го целия с десетметровото си тяло, и само за миг обгърна краката на Шчукин. Той политна към земята и лъскавият му револвер отскочи настрана. Шчукин се провикна мощно, после се задуши, после пръстените го скриха целия освен главата, смъквайки скалпа й, и тази глава се пукна. Оттам нататък в совхоза не се чу нито един изстрел. Всичко потъна в съскащия захлупващ звук. И в отговор на него много отдалеч вятърът донесе откъм Концовка вой, но вече не можеше да се познае чий е този вой — кучешки или човешки.