Читать «Лъчът на живота» онлайн - страница 13

Живата каша

Агентът на Държавното политическо управление на гара Дугино Шчукин беше много храбър човек. Той замислено каза на другаря си, рижавия Полайтис:

— Ами да отидем. А? Докарай мотоциклета.

Помълча малко и добави, говорейки на човека, който седеше на пейката:

— Оставете си флейтата.

Но белокосият треперещ човек на пейката в помещението на дугинското ГПУ не остави флейтата, а заплака и замуча. Тогава Шчукин и Полайтис разбраха, че ще трябва да изскубнат флейтата. Пръстите бяха се залепили за нея. Шчукин, който се отличаваше с огромна физическа сила, започна да изправя пръстите му един по един и ги изправи всичките. После сложиха флейтата на масата.

Беше ранна слънчева утрин на другия ден след смъртта на Маня.

— Ще дойдете с нас — каза Шчукин на Александър Семьонович — да ни покажете кое къде е.

Но Орис ужасен се задърпа и се закри с ръце като от страшно видение.

Шчукин стана мълчалив и сериозен и веднага изпрати в Грачовка някаква телеграма. Третият агент получи от Шчукин нареждане да не се дели от Александър Семьонович и да го съпроводи до Москва. А Шчукин и Полайтис започнаха да се подготвят за експедицията. Когато слънцето взе доста да прежуря, на баира, под който се виеше рекичката Мочур, се показа потъналият в зеленина захарен дворец с колони. Наоколо цареше мъртвешка тишина. Моторетката профуча по моста и Полайтис натисна тромбата, за да излезе някой да ги посрещне. Но никой и отникъде не се обади, като изключим далечните пощръклели кучета в Концовка. Мотоциклетът намали скорост и се насочи към портата с позеленели лъвове. Напрашените агенти с жълти гети скочиха на земята, вързаха с верига и катинар машината за решетката на оградата и влязоха в двора. Тишината ги смая.

— Ей, има ли някой тук? — провикна се Шчукин.

Но никой не отвърна на баса му. Агентите обиколиха целия двор, учудвайки се все повече и повече. Полайтис се намръщи. Шчукин взе да гледа сериозно и да смръщва все повече светлите си вежди. Надникнаха през затворения прозорец на кухнята и видяха, че там няма жив човек, но целият под е осеян с натрошени съдини.