Читать «Жълтият прах на времето» онлайн - страница 7

Обиколи четири-пет пъти стаята. Четири-пет пъти… или десет пъти, или двайсет. Аз съм мръсник и нещастник. Среден жител на Запада. Пропаднал на четирийсет години. Жалка буба като другите. Господи, когато бях на десет години!

Стана на десет години. Забрави, че ще бъде, че беше, че е бил мръсник и нещастник. Пресече пустия площад, без да каже дума на приятелите си. Те го настигнаха пред романската църква. Велосипедите бяха облегнати на една стена. По фронтона се виеше стар бръшлян, подобен на разпнат октопод. Високо в небето печеше августовското слънце. Гирлянди от сенки се поклащаха над пламтящите алеи на свещеническия дом.

Жак яхна последен велосипеда си, но веднага застана начело на групата и излезе няколко метра напред. Поглеждаше надясно и наляво с отговорен вид. Беше зонален галактически агент, натоварен със задачата да попречи на Бжорните, Урките и Рзюките да проникнат в този звезден куп, подчинен на Земната федерация, и да провери дали в неговия сектор се отнасят добре към братята нечовеци. Можеха да му имат доверие. Докато караулеше в системата Алшернар, извънземните нямаше да преминат.

От време на време се ослушваше внимателно. Ако чуеше някое същество да вие от удари, да се оплаква от глад или жажда, той… е, тогава той щеше да вдигне тревога в генералния щаб на Вега. После щеше да чака инструкции. А ако инструкциите не пристигнат, агенте? Не, не, инструкциите винаги пристигат. Без това животът щеше да е невъзможен. Невъзможен… Разбира се, имаше случаи като този на котарака Грегориус, които бяха особено трудни. Животното се навърташе край боклукчийската яма. Страшните Бжорни можеха да го нападнат преди намесата на галактичните зони. При това положение ще трябва да се изпрати хипервълново съобщение. Важност — нула едно. Вега може би щеше да намери изход.