Читать «Жълтият прах на времето» онлайн - страница 8

Красив е този зонален агент пред нас! Нещастник, несретник — червей.

Жак си записа в едно тефтерче: Ефект, „Даяна“ (или Dhyana), две зрънца, продължителност на халюцинативното състояние (леко) — един час и петнайсет минути. Изключително ярки спомени от детството. Едва имах време да си помисля, че спя във фотьойла и сънувам. Само че не сънувах. Аз бях там.

За две зрънца? На другия ден Жак откри бележката. Реши, че е бил напълно пиян, когато е писал това. Откъсна страницата и я изгори в пепелника. Нищо не каза на Джон Дикинджър за опита. Било е самовнушение и толкова. Продължаваше да не вярва в тайните лаборатории Шива, Брахма или бог знае какво. Нито на ефекта „Даяна“ (освен ако не беше Dhyana).

На въпроса на Джон бе отговорил:

— Въпреки изкушението не съм я докоснал. Каза го инстинктивно. Би се затруднил, ако трябваше да обясни защо излъга.

— Жак?

— Джон?

— Сега е двайсет и два часът, трийсет минути и няколко секунди…

— Да.

— Ще се случи нещо много сериозно.

— Да?

— Мисля, че сега вече мога да говоря…

— Защо?

— Защото минава двайсет и два часът и трийсет.

— Слушам те.

— Трябваше да вземеш жълтия прах.

— Жълтия прах ли? Цялата епруветка?

— Да, най-добре. По-сигурно е. Самият аз току-що…

— Ти…

— Да

— А самолетът ти?

— О, самолетът ми… самолетите сега…

— С чаша вода ли?

— Какво?

— Прахът.

— А, да. С чаша вода… или алкохол. Препоръчвам ти по-скоро алкохол. Преди единайсет часа. Най-добре веднага. Не бива да чакаш дълго. След това легни, все едно че ще спиш. И ще заспиш. Е, особен сън…

— Но защо? Защо сега?

— Защото… няма значение дали ни слушат… атомната война… всеобщата война ще избухне всеки момент.

И Париж ще бъде разрушен както повечето големи столици. Жълтият прах е единственото средство да се спасим от смъртта. Моментална или бъдеща… А ако не загинем веднага, Жак, помисли си за страданията, които… Аз… Извини ме. Чувствам вече известна умора. Ефектът на… Ще се срещнем от другата страна.

— От другата страна ли?

— От другата страна на времето?

— Джон, дозата…

— До скоро виждане… Жак — каза Джон. — От другата…

Чу се изщракване.

Времето.

Жак се опита да си представи съдбата, която му бе отредена. Жълтият прах на времето. Среща от другата страна. Джон пак ли беше пиян, или може би бе луд — просто луд? Но случаят бе твърде подходящ. Подходящ, за да свърши веднъж завинаги. Спасителен избор. Да умре. Беше сам, но му се искаше да се оправдае, да изкрещи бунта и болката си.

Сам.

В огледалото над мивката за стохиляден път разгледа физиономията си на несретник, на жалка буба, на отвратителен нещастник. Безволева, зинала уста, неравни зъби, мекушава брадичка, блуждаещ поглед. Натрапчивата мисъл за огледалото го измъчваше дори в кошмарите му. Това не съм аз, това не съм аз! Да избяга, да смени веднъж завинаги кожата си…

Понякога ми се повръща от човешкия род и глупостта му. Иска ми се да пукна. Защо не тази вечер?

Но откъде Джон Дикинджър може да знае, че войната… Вероятно жълтият прах. Две зрънца ме върнаха в миналото. Една голяма доза или средна, или господ знае каква може би ни изпраща в бъдещето. Да, сигурно това е обяснението. Джон е правил опити с „Даяна“ и е имал видения от бъдещето. Сега той знае.