Читать «Ураган над държавния секретар» онлайн - страница 21

Мишел Жори

— Пийте.

Погълна четвърт чаша от някаква сладникава, блудкава, отвратителна течност и му се повдигна.

— … се е случило, господин Жан?

— … не знаете ли последните…

— … министърът на телевизията…

Телевизия? Жан си помисли за Мариела и се извърна към телевизора. На екрана бавно преминаваха планински пейзажи под звуците на класическа музика и тихо изпълнявани военни маршове.

— … снощният преврат?

— Остави го на мира! Не виждаш ли, че…

Постепенно смисълът на последните думи, които чу, достигна до съзнанието на Жан Вейрак. Преврат? Преврат!

— В такъв случай не съм вече в правителството?

Веднага изпита странно чувство на облекчение. Е, случи се значи… Идваше му да се смее и да плаче едновременно. Животът му започваше.

На екрана планините изчезнаха и музиката спря. Непозната говорителка преглътна слюнката си и съобщи с остър глас: „Слово ще произнесе господин Реймон Катре, министър-председател на новото правителство.“

Последва „Марсилезата“.

Смахнат тип!

Жан се изправи — вече се държеше здраво на краката си — и обърна гръб на телевизора.

— Господин Пейре, бихте ли ме откарали в Рош?

— Веднага, господин Жан.

По пътя не говореха за преврата, а за сушата. Два месеца и половина без дъжд! А изворите практически не бяха подхранвани от миналата есен. Жан най-сетне си даде сметка до каква степен в областта липсваше вода. Природата на места съвсем се бе изродила.

— Е, господин Жан, сега вече мога ли да ви попитам… Опитите в Грама ли са причина за сухите бури?

— Боя се, че да — призна Жан.

— И нищо ли не може да се направи?

— При Катре ли? Още по-малко, отколкото преди!

Разсмя се. Никога нямаше да отиде в двореца! Всъщност това бе абсурдна мечта. Признай си честно, приятелю — ако се бе добрал до трона на Императора, щеше ли да спреш опитите и да сринеш ЦИГ? Предварително знаеше отговора — естествено, не. Логиката на системата изискваше да се поемат все повече и повече рискове. Надпреварата щеше да продължи несъмнено до окончателната катастрофа.

— Какво ви е толкова смешно?

Какво ли? Твърде е трудно за обяснение… Вече не съм държавен секретар. Колко ли време още ще бъда собственик на Рош Тужа и съпруг на Мариела? Японците няма вече кого да нападат и Мовар ще изпадне в затруднено положение. Не е ли смешно?

Хората от БОВО бяха вече в Рош. Знаех си аз, че този мръсник Катре не може да ме понася! Жан позна Бардон, ченгето, което бе срещнал в странноприемницата. По дяволите, аз съм от другата страна на барикадата! Бардон нехайно се приближи, извади от джоба си измачкан лист хартия, престори се, че го чете, хвърли цигарата си и я смачка ядно на каменните стълби, като да беше отровна змия.

— Господин… Вейрак! Поставен сте под домашен арест в къщата ви в Юрбиел — или нещо подобно. Това е заповед. До двайсет и четири часа трябва да напуснете това място. Имате цял ден. Жена ви може да остане, ако иска. Поне за момента. Тук е написано.

— Тъкмо имах нужда от почивка — каза Жан. — Благодаря ви, господа. И всичко най-хубаво!

Дядовата съборетина! Отиде още същия ден, след като хапна и спа два часа (но без да се срещне с Мариела, която се бе затворила в стаята си). Искаше да поразчисти наоколо, да изкара изоставените от работниците материали и да се подготви за настаняване, което може би щеше да бъде окончателно. Бе малко уморен, но физически и душевно се чувстваше добре. Имаше повече късмет от Жуст Мовар.