Читать «Празникът на промяната» онлайн - страница 7

Мишел Жори

Мъдрецът от Юдерна се засмя високо, малко присмехулно.

— И се страхуваш, че ще ти попречат ли?

— Не знам. Страхувам се, че след това няма да имам вече желание!

— Е, тогава мога да те успокоя — ще имаш страшно голямо желание!

— Значи Мара не е нещо като манастир?

— Маранците, които познавам, нямат вид на монаси, нито на монахини.

— Но те са стари!

— Така е. Ти вероятно ще бъдеш от най-младите. Но някои от тях нямат и петдесет години.,

— Задушавам се — каза Сия. — Цялата съм в пот…

— Това е признак за промяната. Не ми изглежда да е чак толкова топло. Нека влезем в магазинчето.

Абдан бутна една вратичка от плетен бамбук и те се озоваха в просторна стая, чиито стени бяха покрити с разноцветни тапети, а на пода имаше дебел килим. Високо голо момиче обясняваше устройството на тялото си пред две малки момчета, които бяха събули своите пае. Щръкналите им членове свидетелстваха за интереса, с който следяха урока. Абдан и Сия седнаха в един ъгъл. Сия свали нагръдната си превръзка, която доста притискаше пищния й бюст. Абдан сключи мургавите си ръце около коленете.

— Човек не може да откаже промяната, скъпа Сия. Както едно дете не може да откаже да се роди. Веднъж в Юдерна срещнах отшелник, който на петдесет и осем години се променяше за първи път. Той олицетворяваше най-чистото, най-съвършеното щастие. И си помисли за всички, които ти завиждат. Ако третата промяна се извърши на шейсет години, човек може да се страхува да не би да е твърде късно. Маранците казват, че никога не е твърде късно да се осъществиш, но на мен не ми се вярва… Ти нямаш още четирийсет години, Сия. Пред себе си имаш бъдеще и ще достигнеш до онова висше състояние на човечеството, което мъдреците от хилядолетия насам напразно са се мъчели да постигнат. Великото творение. Мутацията…

— Точно от това се страхувам, Абдан. Не съм узряла за мъдростта. Винаги съм била крайно чувствена и нищо не ми подсказва, че ще стана по-улегнала. Напротив — сега съм по-неспокойна, отколкото по време на втората ми промяна. В състояние на постоянна възбуда съм. Имам желание…

Абдан улови младата жена за ръка и я отведе в средата на стаята. След това я накара да се обърне към него и да го погледне в очите:

— Ако не вярваш на мен, трябва да вярваш на жената, в която ще се превърнеш след няколко дни или седмици. Жена, която ще има властта да разреши всички свои проблеми и дори тези на другите.

— Благодаря ти, че ме окуражаваш, Абдан — каза Сия. — Толкова съм тъжна…

— Надявам се, че си щастлив — каза Белксан на Сол Вали. — Ние, мъжете и жените на Вариана, сме създадени за щастие. Нашата страна е страна на щастието. Щастие чрез осъществяване на всеки в свободата. Тук над нас бдят кралиците. И помагачите играят своята скромна роля.

— Не се занимавам с политика — призна Сол. — Но не съм толкова щастлив, колкото бих могъл да бъда. Вече четирийсет години съм в същата кожа и искам да се променя!

— Разбира се — каза младата помагачка. — Всеки има право на промяна. Това е основното правило на нашия живот.