Читать «Празникът на промяната» онлайн - страница 8

Сол прокара мазолеста, покрита с кафеникави петънца ръка, по твърдите си, вече прошарени коси и вдигайки очи към небето, попита наивно и настойчиво:

— Защо не и аз?

Белксан прехапа сочните си устни.

— Защо не и ти? — повтори тя.

— Аз съм непълноценен, непълноценен! — изстена той.

— Съветва ли се с помагач лекар?

— При… Всички помагачи не са ли лекари?

— Не, съвсем не. Аз например нищо не разбирам от медицина.

Сол си събу едната обувка и сякаш потъна в съзерцание на пръстите на краката си.

— Тялото е здраво, но главата е увредена — каза той. — Бях при много помагачи и всички те ми казаха, че нещо в главата ми не е наред. А един от тях ми каза, че единствено кралицата можела да ме излекува. Тогава поисках аудиенция. Това беше Обад Насо, мъдрец от Юдерна. Според него кралицата можела почти всичко. Достатъчно било да вярваш много силно в нея. А аз, честно казано, не съм особено вярващ. Но нищо не ми струва да опитам. Заклех се, че ще опитам.

Белксан кимна с глава

— Аз ще ти помогна, Сол. Обещавам ти, че ще видиш кралицата. Може би не още днес, но в най-скоро време. Мъдреците от Юдерна са във връзка с маранците и познават по-добре от когото и да било историята и философията на Вариана. Може да им имаш доверие. Точно сега в двореца се намира един, Ханг Ковалдес, който е от най-ярките мислители. Ще те заведа при него. Сигурна съм, че ще ти помогне… Кажи ми, Сол, имаш ли жена и деца?

Сол наведе глава и започна нервно да опипва възглавничката, на която бе седнал.

— Имам син, наречен Оро, който трябва да е на петнайсет години, но не съм го виждал от много отдавна. Майка му се промени преди няколко години. Предполагам, че го е отвела в Театриондия. Той бе твърде млад. Сега съм съвсем сам, но това не ми пречи. Аз съм добър търсач на неща и постоянно съм зает.

— Всъщност може би точно това е проблемът ти — твърде много работиш.

Сол зяпна от учудване. Очите, челото, заостреният му обучен нос се сбръчкаха.

— Как така?

— Не знам, Сол. Работата, нещата… това не е животът. Ако прекалено мислиш за работата си, често забравяш да живееш. Мисля, че за известно време трябва да зарежеш нещата.

— Ако се променя, обещавам ти, че ще ги зарежа завинаги. Иска ми се да стана решител.

— Възможно е. Но не винаги може да се избере същността на промяната. Тя е записана в теб. Може би е записано, че ще станеш решител.

— Или — изсмя се язвително Сол — в скапаната ми тиква е записано, че никога няма да се променя!

— Не бъди песимист.

— Опитвам си късмета все пак.

Белксан се изтегна на възглавницата. Сол я изгледа с раздразнение. Предпочиташе веднага да го отведе при мъдреца Ханг. Имаше чувството, че си губи времето. Белксан бе притворила очи. Високо вдигнатата далма откриваше загорелите й бедра. Сол се усмихна одобрително.

— Сам си — каза младата жена, — но все пак от време на време се любиш, нали? Сол въздъхна дълбоко.

— Обикновено не се харесвам много на жените — призна той. — Някои се любят с мен срещу камъни от Тилези. Или за пера. Или за каквото и да е: за неща… Когато ми се прииска жена и съм сам, помолвам някоя помагачка.