Читать «Празникът на промяната» онлайн - страница 46

Внимателно проникна в корема на Белксан. Младата, красива Белксан. Внимателно, с изключителна сила — силата на щастието и безсмъртието. Бавно и внимателно, за да живее в нея и да умре от удоволствие, и да се промени за четвърти път, за хиляден път, да стане, да бъде. Белксан извика. Мираж изпълни небето.

Слънцето изчезна зад хоризонта в часа на кучетата-демони. Орелът-риба се хвърли към розово-моравите облаци, които опасваха залеза. Отвори се невероятен процеп, разкриващ виолетово-черния свят след свършека на времената. Парчета накълцани октоподи, още мърдащи, падаха от небето и се гърчеха между войниците на Г.Ю., които кучетата нападаха отвсякъде.

Боро Уругало, който бе сътворил миража, стоеше сам насред пътя, изправен срещу врага, с вдигнати ръце, но не за да се предаде, а за да ръководи за последен път силите на илюзията.

Бронираната колона на Гълф Юниън спря.

Гам Симла, носещ в дясната си ръка парче плат с цветовете на Република Миябад — зелено и бяло, — се приближаваше към юниънисткия офицер в бежова униформа, който го наблюдаваше, нехайно облегнат на капака на колата си. Капитан или майор. Един войник насочи лазерната си пушка към Гам, който размаха знаменцего. Офицерът направи знак на войника да свали оръжието си.

Гам продължи напред, като се препъваше във всяко камъче. Срамуваше се от себе си. Правя това заради народа на Миябад — помисли той. Заради моите приятели, заради моите братя, заради всички наши… Но сега бе убеден, че предателството му няма да спаси Републиката. И с всяка крачка усещаше как отчаянието му нараства.

Юниънисткият офицер го поздрави подигравателно сърдечно. На Гам му се прииска да умре.

И той умря.

Сърцето му спря… Коленете му се подгънаха, залитна напред и се простря на пътя. Светна прожектор и обля тялото му със светлина.

Една от силите, с която се бяха сдобили мъжете и жените на Вариана, бе да престават да живеят, когато животът не заслужаваше да бъде живян.

С падането на нощта миражът на Боро Уругало се пръсна на хиляди сиви сенки, които плуваха в мъглата и бавно се разсейваха. Юниънистката колона отново се раздвижи.

Тогава поклонниците, превърнали се във войници на Вариана, тръгнаха напред с дървените си пушки.

Информация за текста

Michel Jeury

1975

Сканиране, разпознаване и редакция: Xesiona, 2008

Последна редакция: NomaD, 2008

Издание:

Мишел Жори. Жълтият прах на времето. Разкази

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1990

Преводач: Георги Ангелов

Рецензент: Ася Къдрева

Редактор: Светлана Иларионова

Библиотечно оформление: Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Коректори: Янка Енчева, Паунка Камбурова

Френска, I издание

Дадена за набор на 4.II.1990 г.

Подписана за печат на 30.VI.1990 г.

Излязла от печат: месец юли 1990 г.

Изд. № 2309. Формат 70×100/32

Печ. коли 19,50. Изд. коли 12,62. УИК 14,11

ЕКП 95366 5637-248-90