Читать «Празникът на промяната» онлайн - страница 36
Мишел Жори
Абуди, уники, дати, жабаружи и далма във всички цветове; шапки и тюрбани — поклонниците за Силбоа сега крачеха под обедното слънце. Шарена тълпа, едновременно спокойна и шумна, трескава и радостна, жива; племе на път.
Мъжете и жените бяха от всички раси и възрасти, но преобладаваха тези между трийсет и петдесет години — средиземноморския, арабският и африканският местен тип. Между тях се виждаха и млади помагачи, повечето от които руси…
Сол Вали — търсач на неща, готов за промяна по милостта на кралица Алтаире!
Белксан — придворна помагачка, съпровождаща го в това върховно изпитание и бдяща над него, за да се изпълни волята на кралицата.
— Сега съм точно на четирийсет години и една седмица — каза Сол.
— Това е добре отговори Белксан. — Знаеш, че има мъже и жени, които за първи път познават промяната след четирийсет и пет години. А някои дори след петдесет.
— О, аз не бих чакал толкова дълго. Щях да опитам всичко възможно Ако трябваше, денонощно щях да моля кралицата, за да ми помогне.
— Щастлив ли си?
— Щастлив съм. Белксан. Благодарение на теб. Почти всичко забравих. Сега съм като дете. Радвам се, че си до мен. Съжалявам тези, които отиват самотни на празника на промяната.
— Не е вярно, че си забравил всичко; само така ти се струва. Просто си твърде развълнуван. А освен това никой не е сам, погледни — ние сме хиляди.
— Не е същото. Тях не ги познавам. Мисля, че щях да се страхувам. А пък и не съм съвсем кат о другите. На четирийсет години съм и никога не съм се променял. Бях болен, кралицата ме излекува, но това ми причини ужасен шок.
— Кралицата не те е излекувала. Тя те събуди. Наистина доведе те до шоково състояние, но за да разбереш, че можеш и сам да се излекуваш.
— Може би… Искам по-бързо да стигна до Силбоа.
— Можем да се качим на някой камион, ако желаеш. Ще спечелим два-три дни.