Читать «Памет за Еден» онлайн - страница 9

— Дъжд вали, слънце грее — дяволът се жени — каза Симон. — Така са казвали хората в двайсети век. Вещ съм, а! Ще ме целунеш ли, мило?

Мани погледна към Жули и баба Гарон за разрешение, което й бе веднага дадено с дискретно потрепвало на миглите от първата и с приглушеното измърморване от втората.

— Дадено. Видя ли пилетата?

— Пилетата ли?

— Птиците де.

Баба Гарон се изсмя глухо. Жули, с качулката в ръка, бутна Мани към баща й. Малката се озова в ръцете на Симон, притисната до рамото му, забила нос в слепоочието му. С усилие извърна главата си.

— Имат пера, като птичките!

— Виждам.

— Посетихме една ферма за голи пилета. От-вра-ти-тел-но е!

Ултрапаметта не притежава абсолютната вярност на хипермнезията. Под влияние на желанията и натрапчивите мисли на субекта тя допуска известно отклонение. Изопачаването на спомените обикновено е ограничено. Но при индивиди, притежаващи голяма мисловна сила, тя може да стигне до опасна острота и да доведе до халюцинационна психоза и шизофрения.

Симон оставаше неудовлетворен от първата среща с дъщеря си. Знаеше, щеше да узнае, защото винаги го беше знаел, че може в известна степен да променя събитията, които преживяваше. Беше решил, реши да промени този малък и незначителен отрязък. Например неговата скъпа малка Мани да се покаже малко по-мила. Вместо да му говори за голите пилета, тя… За начало можеше леко да промени собствените си думи…

— Дъжд вали, слънце грее — дяволът се жени. Ха, ха, така ми казваха, когато бях на твоите години. Знаеш ли, много обичам младоженките. Ела да ме целунеш, мило!

Мани погледна към Жули и баба Гарон за разрешение, което й бе дадено веднага с дискретно потрепване на миглите от първата и с приглушено измърморване от втората.

— Много ми се искаше! — извика малкото момиче. — Не знаех дали и на теб ти се иска!

Баба Гарон се изсмя глухо. Жули бутна Мани към баща й. Детето се озова в ръцете на Симон, притиснато в раменете му, забило нос в слепоочието му.

— Татче! Завинаги ли се върна?

Симон почувства леко стягане на сърцето. Очаквано. Значи дъщеря му го обича? Има нужда от него. Съдбата им предлагаше втори шанс. Втори или стотен? Или хиляден?

— Да, мило — каза той. — Върнах се завинаги. Стига да искаш, повече никога няма да се разделим.

— Кажи ми пак мъничко миличко пингвинче, миещо мишле, както когато бях на пет години!

Но това… Това ново ли е, или съм го преживявал вече сто пъти? А сега? Да издърпам нишката на времето, но да внимавам да не я скъсам. Какво ще се случи, Симон Лаборд, ако скъсаш нишката? Нишката, която е в твоята памет… Нишката, която може би е животът ти?

Незабавно връщане на откъса.

Какво се случи?

— Дъжд вали, слънце грее — дяволът се жени — каза Симон. — Така са казвали хората в двадесети век. Вещ съм, а! Много обичам младоженките. Ела да ме целунеш, мило!

Мани поглежда бабата и Жули. Получава разрешението.

— Не знаех дали на теб ти се иска. Видя ли кокошките?

Второ връщане.

— Видя ли пилетата? Кокошките де!

Баба Гарон се изсмива. Жули бута Мами, която се озовава в ръцете на Симон и извръща глава, за да види птичия двор.