Читать «Памет за Еден» онлайн - страница 19

— Мълчи, глупачке! Не, ама ти не си даваш сметка какво правя в момента!

Другите животни щяха да спят или да се правят на абсолютно безразлични. Жули щеше да си измие лицето, като подсмърчаше. Щеше да се среше набързо. Щеше да изпъне гънките на роклята си, сякаш за да покаже на Бел бялото си целомъдрено бельо. Над чорапите настръхналата кожа щеше да обсипе краката й с малки, златисти зрънца и тя щеше да се наведе, за да ги разгледа по-добре.

След това щеше да потопи пожълтялата кърпа във ведрото и със запретната пола да довърши тоалета си.

Сделката беше ясна. Симон нямаше избор: трябваше да приеме да стане агент на г-н Ду, доносник на БОВО и да превърне веднага морския клуб „Мария-Лиза“ в лаборатория за шпионаж и шантажиране в полза на АДР и администрацията. Инвеститорите на това заведение никога не са имали друга цел. Сега го разбираше.

Нямаше избор… Трябваше да отстъпи, веднага да даде доказателства за добра воля. Най-напред като се съгласи да приеме на работа „метр д’отела“, който г-н Ду му бе препоръчал. След това да помогне при монтирането на фотографската апаратура и киноапаратурата.

Нямаше избор… Трябваше да се превърне в презрян мръсник или да загуби завинаги спомена за Еден…

— Ето, съвсем просто е.

И г-н Ду върна тубичката в джоба си. Симон затвори очи. Изпитанието беше ужасно. Усещаше как потта се стича по врата му, в гърба, как ръцете му треперят и в гърдите му зейва ужасяваща празнина. Преглътна с мъка и каза:

— Ще си помисля.

— Чудесно — каза г-н Ду. — Ще се върнем утре, по същото време.

Но той имаше още едно хапче ултрамнизиан. Последното.

Затвори прозореца, навлече горнището на пижамата и се излегна в леглото си, без да си дава труда да сваля панталона. Скоро усети, че му става студено, и изпита задоволство от това чувство.

Вратата на стаята му бавно се открехна.

Крайче сянка проникна в бледата светлина на голата електрическа крушка. Симон се обърна и се повдигна на лакти. Видя Жули, права, със сивата, въздълга рокля. Косите на девойката се спускаха пред лицето като жива завеса, повдигната от лек полъх. Затвори вратата. Той се изправи, за да я посрещне. Озова се почти до нея. Направи му знак да не говори, като завъртя очи. Тъмните й ириси чезнеха сякаш в огромен млечнобял плаж.

Направи още половин крачка и я взе в ръцете си. Вече не чуваше вятъра в дърветата, нито дъжда по покрива.

Кръвта изтичаше бързо от разрязаните му вени и оцветяваше в розово хладката вода във ваната. Симон щеше да умре след няколко минути.

Умираше два пъти. Веднъж сам, във ваната на своя апартамент в морския клуб „Мария-Лиза“. Втори път в леглото си, във фермата Доранж, притискайки Жули.