Читать «Памет за Еден» онлайн - страница 18
Мишел Жори
Ще си измиеш малко муцунката, момичето ми, за да не приличаш съвсем на слугиня, каквато си всъщност! На една паянтова, прашна етажерка, между шишенце с лекарство и биберон за теленца, щеше да намери късче счупено огледало и дълго да се оглежда. Щеше да се подвоуми как да се държи. С луда радост и отчаяние (като Симон).
Бел, любимата й крава, едра, ръждива, с подрязани рога, щеше да се изправи и да се обърне към нея, опъвайки веригата си. Муцуната й щеше да бъде леко запенена. Щеше да извади езика си, за да изпроси стиска сено или люцерна. Жули щеше да се приближи до нея и нямаше да може да се въздържи да й поговори. Напълно си се побъркала, момичето ми… Не, Бел, не ти! А аз, твоята малка, скъпа Жули, аз съм откачена и пияна. Можеш да се гордееш с мен!
Вятърът щеше да свири под портата на плевнята и може би щеше да попречи на бабата да я чуе.
Жули щеше да припява, потупвайки гальовно муцуната на животното. Всъщност бабата можеше и да я чуе, обаче на нея не й пукаше.
Две разрошени момичета, с блестящи очи и червени бузи, гледаха Жули от пукнатото огледало. Бел! Хубава! Бел! Току-що измисли нова игра, последната игра на пропуснатото й детство. Дали съм толкова хубава като теб, моя Бел? Блестящите скули, влажните, широко отворени очи щяха да й придадат войнствен вид, който я изненадваше. Отблизо носът й щеше да изглежда твърде прав, устата й зле разположена, брадичката й малко тежка. Но какво значение има — щеше да си каже тя, — щом той ме харесва!
В ръката й щеше да се прокрадне един грапав език. Нетърпимо силна, сладка тръпка щеше да премине по тялото и от главата до петите. Щеше да си помисли: добре започва!
— Мирувай, Бел!
Бел, ако баба Гарон ни завари, ще каже, че и двете сме полудели! Разбираш ли ме, Бел? Да, кравата сякаш щеше да разбере. Пък ако не разбираше Жули, то поне я обичаше, което беше прекрасно. Момичето щеше да се върне в дъното на обора, за да вземе ведрото. Бел щеше да изпъне веригата си. Вятърът щеше да продължава да свири под вратата, а водата от една плоча щеше да се излива шумно до капандурата. Бел щеше тихичко да измучи.