Читать «Руническият жезъл» онлайн - страница 45

— Да не забравяме и предимствата, които ни носи замъкът — припомни им Оладан. — Можем да извършваме кратки набези, а след това да се прикриваме тук. Но това означава продължителна партизанска война, с надеждата постепенно да изтощим силите на врага.

Графът кимна.

— Това, което казваш, е вярно, но не мога да надвия съмненията си.

— Моето уважение, сър, но ти си привикнал да водиш класически сражения — намеси се д’Аверк. — Зная, че ще се чувстваш по-добре в открита атака, когато армията е построена в съответния боен ред — огнестрелци, лъконосци, кавалерия, пехота и така нататък. Но ние не разполагаме с достатъчно хора, за да участваме в показни битки. Трябва да удряме по тъмно — в гърба, от прикритие, и то ненадейно.

— Предполагам, че си прав, д’Аверк — съгласи се граф Медни.

Боуджентъл наля вино и на двамата.

— Приятели, не е ли време за малко почивка? Утрото винаги е по-мъдро…

Хоукмун заобиколи масата и спря пред една разгъната карта. После вдигна глава и потърка Черната перла в челото си.

— Прав си, не е зле да обмислим първата кампания съвсем внимателно. — Пред него бе разтворена картата на Камарг. — Все си мисля, че гранбретанците продължават да поддържат лагера край мястото, където беше разположен Медният замък — може би в очакване да се завърнем. Познавам добре Мелиадус и съм сигурен, че би постъпил така.

— Не си ли спомняш, че Мелиадус е изпаднал в немилост? — рече д’Аверк. — Така поне смяташе Шенегар Трот.

— Ако наистина е така — отвърна Хоукмун, — значи легионите на Мелиадус се преместени другаде. Като изключим барона, никой в двора не гледаше на Камарг като на сериозна опасност.

Боуджентъл понечи да каже нещо, но изведнъж завъртя изненадано глава. Всички почувстваха, че подът под краката им леко трепери.

— Нещо стана студено — промърмори графът, доближи се до камината и сложи една цепеница. Над жарта се вдигнаха искри, сухото дърво пламна и хвърли из стаята червеникави отблясъци. Графът се беше загърнал в просто вълнено наметало и сега го придърпа напред, сякаш съжаляваше, че не е облякъл нещо по-дебело. После вдигна глава към рафта на стената в другия край на стаята. Там бяха подредени копия, лъкове, стрели, боздугани и саби, между които и неговият тежък меч, както и медната броня. По лицето му премина мрачна сянка.

Подът се разтърси отново, свещниците по стените задрънчаха.

Хоукмун погледна Боуджентъл и прочете в очите му нескрита тревога.

— Дали не е земетресение?

— Може би — промърмори Боуджентъл, но не изглеждаше никак убеден.

В същия момент се разнесе нов звук — далечен и равномерен, приличаше на камбанен звън, но беше толкова нисък, че едва се чуваше. Всички изтичаха при вратата на залата. Граф Медни се поколеба за миг, но после я отвори широко. Вдигнаха глави и взряха тревожни погледи в нощта.

Небето беше черно, ала облаците имаха синкав цвят и се носеха уплашено над земята, сякаш небосводът всеки миг щеше да се пропука.