Читать «Руническият жезъл» онлайн - страница 33

Мелиадус скочи, сграбчи Тозер за яката и изръмжа:

— Къде си бил?

— В М-медния замък, ваша чест…

Мелиадус разтърси драматурга и го вдигна във въздуха.

— Как?

— Попаднах там съвсем случайно — бях заловен от дук Хоукмун… той ме хвърли в тъмницата… но преди това ми отне пръстена. Накрая успях да си го взема… избягах… и ето ме тук.

— Освен това получихме от него допълнителна информация, и то много интересна — намеси се Тарагорм. — Разказвайте, Тозер.

— Машината, която ги пази — с чиято помощ пребивават в съседното измерение, — се намира дълбоко в подземията на замъка. Охраняват я зорко денем и нощем. Тя също е кристална и са я получили в някакъв град на име Сориандум. Именно с нейна помощ са се озовали там. Истина ви казвам, милорд…

Тарагорм се засмя.

— Истина е, Мелиадус. Разпитвал съм го поне дузина пъти. Трябва да призная, че бяха чувал нещичко за тази кристална машина, но се съмнявах да съществува в действителност. Ала след всичко, което научих от Тозер, смятам да напредна доста бързо в изследванията си.

— Ще можеш ли да ни отведеш в Медния замък?

— О, нещо повече! Надявам се скоро да успея да върна Медния замък при нас.

Мелиадус го погледна за миг, после избухна в гръмогласен смях, който заглуши дори тракането на часовниците.

— Най-сетне! Най-сетне! Благодаря ти, зетко! Благодаря ви, маестро Тозер! Съдбата отново е благосклонна към мен!

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

МИСИЯТА НА МЕЛИАДУС

На следващия ден барон Мелиадус бе повикан да се яви в тронната зала пред крал Хуон.

Мелиадус пое към залата, потънал в тревожни мисли. Дали Калан не го беше предал? Може би ученият бе показал на крал Хуон истинските резултати от изпитанието с психотехническата машина? Ами ако самият Хуон беше предугадил действията им? В края на краищата, монархът беше безсмъртен. Живял бе близо две хиляди години и сигурно бе научил доста неща за това време. Нищо чудно да е прозрял истината през жалките опити на Калан да фалшифицира резултатите от изпитанието. Мелиадус почувства, че го завладява паника. Сигурен бе, че краят му е близо и че веднага щом влезе в тронната зала, Хуон ще нареди на гвардейците да го арестуват.

Огромните порти се разтвориха тържествено. Отсреща го чакаха строени гвардейците. Далеч зад тях се виждаше тронният глобус, тайнствен и непрогледно черен.

Мелиадус бавно закрачи натам.

Когато най-сетне приближи глобуса, баронът се поклони дълбоко, ала сферата остана все така непроницаема. Дали Хуон преднамерено не си играеше с него?

Мина известно време преди глобусът да промени цвета си — отпърво стана син, после зеленикав, розов и накрая млечнобял. От течността изплува сгърченият ембрион на краля и проницателните му злобни очички се впиха в Мелиадус.

— Бароне…

— О, най-благородни от всички владетели…

— Ние сме доволни от вас.

Мелиадус се огледа изумен.

— Велики императоре?

— Ние сме доволни от вас и решихме да ви окажем голяма чест.

— Всевиждащи принце?

— Вероятно сте научили, че Шенегар Трот беше изпратен със специална задача.

— Чух нещо подобно, всемогъщи кралю.

— И сигурно знаете накъде се е отправил.