Читать «Руническият жезъл» онлайн - страница 32

Калан закима.

— Разбира се. Вече разполагаме с новите двигатели за кораби, които открих…

— Като на кораба, с който отплава Трот?

— Да. Моите двигатели придават на корабите скорост, каквато никой досега не познава. Монтирах такъв двигател единствено на кораба на Трот. Той всеки момент би трябвало да се завърне.

— А къде е?

— Не зная със сигурност. Посветени са само той и крал Хуон. Но трябва да е пътувал доста надалеч — най-малко на няколко хиляди мили. Може би до Азиа-комуниста.

— Напълно възможно — съгласи се Мелиадус. — Но сега не е време за Трот. Трябва да обсъдим нашия план. Тарагорм също работи върху едно устройство, което може би ще ни помогне да се доберем до Медния замък.

— По-добре ще е Тарагорм да съсредоточи усилията си в тази насока, където познанията му надвишават значително моите, а аз ще търся начин да задействам отново Черната перла.

— По-добре, наистина — съгласи се Мелиадус. — Все пак ще трябва да се посъветвам и с него. Тръгвам, но скоро ще се върна.

При тези думи Мелиадус повика робините с носилката, настани се вътре, помаха на Калан и даде знак да го отнесат в Двореца на времето.

ТРЕТА ГЛАВА

ТАРАГОРМ В ДВОРЕЦА НА ВРЕМЕТО

По коридорите и из залите на причудливия дворец на Тарагорм с форма на гигантски часовник се чуваше металическо тракане и бръмчене. Безброй махала пореха с могъщо свистене въздуха. Тарагорм, скрил лицето си с маска, наподобяваща циферблат, хвана барона за ръка и го поведе към централната зала, в която бавно се поклащаше огромно махало, завършващо с тежка петдесет тона топка от платина, сияеща като ослепително слънце.

— Е, зетко — поде нетърпеливо баронът, — получих от теб съобщение, че си имал да ми съобщиш нещо радостно, но трябвало да дойда при теб, за да го чуя.

— Вярно. Реших, че ще е най-добре, ако ти го съобщя на четири очи. Ела. — Тарагорм поведе барона по един къс коридор и го въведе в малка стая, където имаше само един стар часовник. Ученият затвори вратата и в стаята се възцари относителна тишина.

— Това, което виждаш, е може би най-старият часовник на този свят. Наричали са го Прадядото и е бил конструиран от някакъв инженер на име Томас Томпион.

— Не съм чувал това име.

— Бил е прочут майстор-занаятчия. Живял е в навечерието на Трагичното хилядолетие.

— Виж ти! И какво общо има всичко това с твоето съобщение?

— Нищо, разбира се. — Тарагорм плесна с ръце и вратата се отвори. На прага застана стройна, дребна човешка фигура с лице, прикрито от проста кожена маска. Влезлият се поклони екстравагантно на Мелиадус.

— Този пък кой е?

— Това, скъпи братко, е Елвереза Тозер. Името говори ли ти нещо?

— Разбира се! Човекът, който открадна пръстените на Миган, а после изчезна!

— Правилно. Бихте ли разказали на барона, маестро Тозер, къде сте били…

Тозер се поклони отново, приседна край масата и разпери ръце.

— Как къде, милорд! Разбира се, в Медния замък!