Читать «Руническият жезъл» онлайн - страница 30

Тя потрепери. Ако някога станеше кралица, със сигурност щеше да се откаже от безсмъртието — особено ако това означаваше да се превърне в сгърчено чудовище, каквото беше Хуон.

ВТОРА ГЛАВА

РАЗГОВОР КРАЙ ПСИХОТЕХНИЧЕСКАТА МАШИНА

Барон Калан фон Витал докосна с нервни, жилести пръсти своята змиевидна маска. Той и гостът му се намираха в главната лаборатория — дълга зала с нисък таван, в която в момента се извършваха многобройни и най-различни експерименти — беше пълно със служители, облечени в униформи и с маски на Ордена на Змията, чийто Гранд констебъл бе самият барон. Чудновати машини издаваха още по-чудновати звуци и миризми, блясваха миниатюрни разноцветни светкавици, чийто грохот отекваше в стените, и изобщо залата приличаше на някакво демонско свърталище, където се вършат какви ли не странни и необясними неща. От време на време довеждаха някой разсъблечен нещастник — мъж или жена — и го привързваха към машините, докато учените се въртяха трескаво около циферблатите, подлагайки на изпитание издръжливостта на човешкия дух и тяло. Повечето мъченици бяха упоени, но случваше се някой от тях да нададе болезнен вопъл, да изстене или да закрещи нещо с неузнаваемо променен глас, с което само предизвикваше гнева на учените, които бързаха да запушат устата му с парцали, прерязва-ха гласните му връзки или използваха други, още по-бързи методи, за да си осигурят тишина и спокойствие по време на работа.

Калан постави ръка върху рамото на Мелиадус и посочи една машина, край която не се навърташе никой.

— Спомняте ли си психотехническата машина? Използвахме я, за да подложим на изпитание мозъка на Хоукмун.

— Да — изръмжа Мелиадус. — Нали тя ни подлъга, че можем да му се доверим.

— Защото не бяхме взели предвид някои странични фактори — побърза да се оправдае Калан. — Но не затова ви обърнах внимание върху нашето малко изобретение. Тази сутрин бях помолен да я използвам.

— От кого?

— От самия крал-император. Той ме повика в тронната зала и ми съобщи, че би желал един член на двора да бъде подложен на изпитание.

— Кой?

— А вие кой мислите, милорд?

— Аз ли?! — извика разгневен Мелиадус.

— Точно така. Струва ми се, бароне, че той се съмнява във вашата лоялност…

— И до каква степен, според вас?

— Съмненията му все още са съвсем повърхностни. Единственото, което го безпокои, е, че отделяте твърде много време на вашите лични планове и недостатъчно на неговите. Струва ми се, че просто иска да прецени дали все още сте му верен и дали сте готов да забравите за вашата малка вендета…

— А вие, драги ми бароне, възнамерявате ли да изпълните това нареждане?

Калан сви рамене.

— Нима си мислите, че бих могъл да го игнорирам?

— Не, разбира се. Но какво ще правим?

— Ще трябва да ви поставя в психотехническата машина. Мисля, че ще съумея да получа резултати, които да бъдат в наш интерес. — Калан се засмя. Думите му, приглушени от металната маска, приличаха на шепот. — Ще започваме ли, барон Мелиадус?