Читать «Руническият жезъл» онлайн - страница 29

Флана кимна.

— Прав си, такова е нашето верую. Знаеш ли, Мелиадус, струва ми се, че съм склонна да(се вслушам в доводите ти, макар че онова, което така развълнувано защитаваш, ми се струва също толкова скучно, колкото и всичко останало. — Тя сви рамене. — Добре, ще стана твоя кралица, когато ми осигуриш подобна възможност. Ако пък Хуон разкрие нашия план — какво пък, смъртта също е един вид облекчение.

Мелиадус се надигна бавно от масата, разколебан от думите й.

— И няма да кажеш нищо на никого, докато не му дойде времето, нали, Флана?

— Няма.

— Добре. А сега трябва да се срещна с Калан. Той беше доста заинтригуван от моя план, тъй като с негова помощ ще може да завърши някои от по-важните си експерименти. Тарагорм също е с мен…

— Нима се доверяваш на Тарагорм? Всички знаят, че не се погаждате.

— Вярно, признавам, че го мразя, и той също не ме обича, но това са дребни дрязги и както вероятно си спомняш, всичко започна след като се ожени за сестра ми, за която по онова време бях сгоден. Ала след това сестра ми се компрометира — видели я да го прави с магаре, както научих, — и Тарагорм естествено разкрил това нейно увлечение. После сестра ми наредила на робите да посекат нея и магарето при доста странни обстоятелства. Двамата с Тарагорм пък се погрижихме за робите и в хода на тази съвместна операция открихме, че между нас все още се е запазило нещо от старото приятелство. Той смята, че Хуон твърде грубо се намесва в изследванията му.

През цялото време двамата разговаряха толкова тихо, че дори изправените край вратата робини не чуваха нито дума.

Накрая Мелиадус стана, поклони се на Флана и щракна с пръсти на робините да приготвят носилката, с която бе дошъл.

А Флана остана, зареяла поглед към реката. Мислите й бяха доста далеч от плана на Мелиадус, напоследък тя все по-често мечтаеше за красивия д’Аверк. Представяше си как ще напуснат този оплетен в интриги град и ще се заселят накъде далеч, например в неговите собствени земи във Франция, които би могла да му върне, ако наистина бъде провъзгласена, за императрица.

Ето едно предимство, ако планът на Мелиадус успее. Тогава ще може на воля да си избира съпрузи, а единственият, на когото би се спряла, бе д’Аверк. Би могла да му даде опрощение за престъпленията, извършени срещу Гранбретан, може би да стори същото и с приятелите му — Хоукмун и останалите.

Но не — Мелиадус никога не ще склони да остави д’Аверк ненаказан. Нито пък някого от останалите.

Дали пък планът й не бе твърде глупав? Тя въздъхна. Всъщност с ръка на сърцето можеше да признае, че въобще не я интересува. В края на краищата тя дори не знаеше със сигурност дали д’Аверк е жив. И все пак нищо не й пречеше да вземе поне пасивно участие в подготвяното от Мелиадус предателство, въпреки че не си правеше никакви илюзии за последствията, в случай че двамата бъдат разкрити. Мелиадус, изглежда, беше доста отчаян, за да замисли толкова чудовищен ход — да свали от трона своя пълноправен повелител. През двете хиляди години от царуването на Хуон нито един гранбретанец не беше дръзнал да вдигне ръка срещу него. Флана дори не знаеше дали въобще това е възможно.