Читать «Амулетът на лудия бог» онлайн - страница 75

Дните се сменяха с нощи, а керванът продължаваше да пъпли към границата на Камарг.

От месеци бяха очаквали с нетърпение завръщането у дома, ето че сега гледаха на него с тъга. Хоукмун непрестанно си повтаряше, че се е провалил в мисията, която му бяха доверили, излъгал бе надеждите на Камарг и за това нямаше никакво оправдание.

Един ден, малко след като навлязоха в Италия, барон Мелиадус застана пред тях.

— До два-три дни ще стигнем Камарг — рече им той. — Утре сме във Франция!

А после се изсмя.

Десета глава

Падането на Камарг

— Сложете ги да седнат, — нареди барон Мелиадус — за да виждат по-добре.

Той се наклони в седлото и погледна към фургона.

— Хайде, изправете ги — извика на хората си, които пъшкаха, докато местеха окованите в тежки вериги тела. И тримата пленници все още носеха своите железни доспехи. — Нещо не ми харесват! — добави той. — Мислех ги за по-издръжливи.

Д’Аверк също приближи фургона, покашля се и се намести в седлото.

— И ти не ми изглеждаш съвсем добре, д’Аверк — продължи Мелиадус. — Моят знахар не ти ли предписа нещо?

— Предписа ми, милорд — отвърна с отпаднал глас д’Аверк. — Но билката не ми помогна.

— Ще помогне, защото аз съм я открил — рече Мелиадус и насочи вниманието си към тримата пленници. — Та значи, спряхме на този хълм за да се полюбувате на своята родина.

Хоукмун премигна от ярката слънчева светлина, познал мочурливия пейзаж на своя любим Камарг.

Недалеч от тях се издигаха познатите отбранителни кули — тайната мощ на Камарг, защото вътре бяха струпани какви ли не причудливи и неописуеми оръжия, познати единствено на граф Медни. Ала от близката страна, като многомилионен мравуняк, бяха струпани безчислените сили на Тъмната империя.

— О! — изхлипа Изелда. — Никога няма да издържат срещу такава армия!

— Много умна преценка, скъпа моя — кимна барон Мелиадус. — И съвършено вярна.

Бяха се разположили на едно възвишение недалеч от полето, в което се бяха струпали силите на Гранбретан. Хоукмун виждаше пехотни карета, кавалерия, инженерни батальони — всички подредени в стройни редици, виждаше обсадни машини с невероятни размери и огромни огнеметни оръдия, а небето гъмжеше от орнитоптери, чийто крила засенчваха дори светлината на слънцето. Всички възможни оръжия от метал бяха струпани тук, на границата с Камарг — медни и железни, бронзови и стоманени, оръжия от закалени сплави, издържащи на топлината на огнестрелите, от злато сребро, олово и платина. Лешояди маршируваха след жабите, коне, редом с къртиците, имаше вълци и мечки, рисове и диви котки, гарвани и орли, а също язовци и невестулки. Копринени знамена плющяха от влажния топъл вятър, в ярки цветове и с гербове на велможи от всички краища на Гранбретан. Цялата равнина бе изпъстрена от жълти, оранжеви, черни, червени, сини, зелени и ярко розови одежди, а слънцето се отразяваше в хилядите и хиляди сапфирени очи, които грееха с мрачен, зловещ блясък.