Читать «Амулетът на лудия бог» онлайн - страница 63

— В няколко поредни битки той доказа, че е наш приятел — намеси се Оладан.

Хоукмун въздъхна.

— Прости ми, д’Аверк. Добре тогава, като стигнем Карпатия ти ще закупиш каквото е необходимо.

Д’Аверк отново се закашля.

— Този проклет въздух ще ме довърши.

Отново подкараха чудовищата-мутанти, но с по-бавен ход и въпреки това се носеха със скорост, каквато конете не биха могли да постигнат. По обед излязоха от гората, а привечер на хоризонта се показаха планините на Карпатия. Ала Изелда посочи на север, откъдето се приближаваше група конници.

— Видели са ни — каза Оладан — и изглежда смятат да ни пресекат пътя.

Хоукмун замахна с камшика и извика на чудовищата:

— По-бързо!

Колесницата се понесе с бясна скорост.

Не след дълго д’Аверк извика над тропота на колелата.

— Това са войници на Тъмната империя. Ако не се лъжа, от Ордена на моржа.

— Кралят-император вероятно сериозно се е заел със завладяването на Украйна — отбеляза Хоукмун. — Инак какво ще търсят толкова много войници на Тъмната империя по тези места. Това означава, че сега посоката на техния главен удар е на запад и на юг.

— Като изключим Камарг, надявам се — каза Изелда.

Надпреварата продължаваше, а конниците идваха все по-близо, тъй като се движеха косо спрямо тяхната посока.

Хоукмун се усмихна мрачно. Нарочно бе оставил на преследвачите да ги доближат.

— Приготви лъка, Оладан — нареди той. — Ще имаш възможност да се упражняваш в точна стрелба.

Когато конниците с гротескните маски на моржове ги доближиха съвсем Оладан постави първата стрела на тетивата и се прицели. Най-близкият от ездачите падна пронизан, а останалите се отдръпнаха назад с охладен ентусиазъм. Още трима членове на Ордена на моржа загинаха, преди ягуарите да стигнат хълмовете на Карпатия, където с лекота оставиха преследвачите назад.

След два часа съвсем се смрачи и те решиха, че мястото е достатъчно безопасно, за да прекарат нощта.

Изминаха още три дни, преди да се закатерят по скалистото било на планината. Съвсем скоро стана ясно, че ще трябва да изоставят чудовищата и колесницата, ако искат да пресекат планинската верига. Из планината можеха да се предвижват само пеш, друга възможност нямаше.

Теренът ставаше все по-непроходим за мутантите-ягуари, нито пък беше възможно да теглят тежката колесница из стръмнините. Изгубиха два дни да търсят проход, накрая се отказаха.

Всички си даваха ясна сметка, че преследвачите са по петите им. Нямаше съмнение, че при последната среща бяха познали Хоукмун, когото кралят-император Хуон се бе заклел да погуби в страшни мъки. Тъкмо по тази причина нямаше войник на Тъмната империя, който не би го преследвал до сетен дъх, за да изпълни тази върховна заръка.

И така, изоставиха колесницата, като разпрегнаха чудовищата и продължиха нагоре из планината.

Когато след известно време стигнаха билото и се огледаха, търсейки някакъв по-лек път, те изведнъж чуха дрънчене на оръжия и малко по-късно зърнаха войните с моржови маски — същите, които ги преследваха в равнината — да се приближават на коне към тях.

— Скоро ще бъдем в обсега на дротиците им — заяви с мрачен изглед д’Аверк. — А няма къде да се скрием.