Читать «Ето Човека!» онлайн - страница 61

Свърши се.

Изпълних предначертаното на моя живот.

И войниците Го заведоха вътре в двора, тоест, в преторията и свикаха цялата дружина. И облякоха Му морава мантия, сплетоха и венец от тръни и го положиха на главата Му. И почнаха да Го поздравяват с: Здравей, Царю Юдейски! И удряха Го по главата с тръст, заплюваха Го, и коленичейки кланяха Му се. И след като Му се поругаха, съблякоха Му моравата мантия и Го облякоха в Неговите дрехи и Го изнесоха вън да Го разпнат.

(Марк 15: 16–20)

— О, Карл, какво ли не би сторил за да привлечеш вниманието върху себе си…

— Искате да сте в центъра на внимание, млади човече…

— Божичко, Карл, правиш го само за да привлечеш внимание…

Умът му бе замъглен от болка и от ритулните оскърбления, от пълното себеотдаване на новата роля.

Римляните сметнаха, че е твърде слаб за да носи огромния дървен кръст към Голгота и вместо него, накараха един киринеец, наречен Симон.

Пророкът се олюляваше по претъпканите с народ, но потънали в мълчание улици, под погледите на онези, които бяха очаквали от него да ги поведе срещу римските нашественици.

Ти си прекалена емоционален, Карл, защо не се стегнеш и не поразмърдаш малко мозъка си… ?

Припомни си тези думи, но не можеше да си спомни кой ги е произнесъл и кой е Карл.

Пътят, водещ нагоре към хълма, беше каменист и от време на време той се препъваше, припомняйки си един друг хълм, който бе изкачил. Спомени от детството изплуваха в безпорядък, все по-трудно ги отличаваше от реалността.

Дишаше тежко, мъчително. Почти не усещаше забитите в главата си тръни, но цялото му тяло сякаш блъскаше в синхрон с ударите на сърцето. Като барабан.

Свечеряваше се. Слънцето залязваше. Точно в подножието на хълма той се строполи по лице и се нарани на острите камъни. Изгуби съзнание.

Бил е дете. Не беше ли още дете? Едва ли ще убият едно дете. Ако успее да ги убеди, че все още е дете… ?

И завеждат Исуса на мястото Голгота, което значи лобно място. И подаваха Му вино, смесено със смирна, но Той не прие.

(Марк 15: 22–23)

Той блъсна чашата настрани. Войникът сви рамене и посегна към лявата му ръка. Друг войник вече държеше дясната. С възвръщане на съзнанието той започна да трепери неудържимо. Въжетата се врязваха със страшна болка в китките и глезените. Той започна да се дърпа.

Усети нещо хладно да се допира до едната му длан. Макар да покриваше много малка част от ръката то изглеждаше доста тежко. Чу удари, също в синхрон с биенето на сърцето. Обърна глава и се загледа в ръката. Това бе човешка ръка.

Лежеше прострян върху дървен кръст на земята. Войникът замахваше с огромен чук и забише железен клин в ръката му, но той не усещаше болка. Клинът се забиваше все по-трудно и войникът замахваше все повече. На два пъти той не оцели и чукът попадна върху пръстите.

Обърна глава и видя, че другият войник също забива клин. Изглежда по-често бе пропускал целта, защото всички пръсти на ръката бяха смазани и окървавени.