Читать «Ето Човека!» онлайн - страница 58

— Осана! Осана!

Отначало всичко се сливаше в едно общо „уусана“, докато разбере, че всъщност викат „освободи ни“ на арамейски.

— Освободи ни! Освободи ни!

Иоан бе възнамерявал да въстане с оръжие в ръка срещу римляните по време на тазгодишната Пасха. Много бяха онези, които жадуваха да го последват.

Сега вярваха, че той е заел мястото на Иоан като водач.

— Не — мърмореше той, вглеждайки се в изпълнените с надежда лица. — Не. Аз съм месия. Аз не мога да ви освободя. Не мога…

Вярата им бе неоснователна, но не можеха да го чуят, заглушени от собствените си викове.

Карл Глогауър се превърна в Христос и Христос влезе в Ерусалим. Историята се приближаваше към своята кулминационна точка.

— Осана!

Това го нямаше в историята. Той не можеше да им помогне.

Това бе неговата плът.

Неговата плът, раздавана парче по парче на всеки, който я пожелае. Тя повече не му принадлежеше.

Като рече това, Исус се развълнува в духа Си, и заяви, казвайки: Истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде. Учениците се спогледаха по между си, недоумявайки за кого говори. А на трапезата един от учениците, когото обичаше Исус, беше се облегнал на Исусовото лоно. Затова Симон Петер му кимва и му казва: Кажи ни за кого говори. А той като се обърна така на гърдите на Исуса, каза му: Господи, кой е? Исус отговори: Той е онзи, за когото ще затопя залъка и ще му го дам. И тъй, като затопи залъка, взема и го подаде на Юда Симонова Искариотски. И тогава подир залъка, сатана влезе в него, и така, Исус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро.

(Иоан 13: 23–27)

С озадачено изражение на лицето Юда Искариотски излезе от стаята и се отправи по задръстените от тълпи улици към двореца на управителя. Макар да разбираше, че е важна част от плана за примамване на римляните в клопка, той намираше цялата схема за доста глуповата. По улиците се усещаше някакво напрегнато очакване. Из града патролираха доста повече римски войници от обикновено.

— Но те нямат никакъв повод да те арестуват, учителю — бе казал той на пророка.

— Аз ще им дам повод — отвърна му пророка.

Пилат се взря с презрение в очите на евреина.

— Не плащаме на осведомители, чиято информация по-късно се оказва неверна — предупреди го той.

— Не го правя заради парите, господарю — отвърна Юда с престорено подкупващ маниер, какъвто изглежда римляните очакваха от евреите. — Аз съм лоялен поданик на императора.

— Кой е този бунтовник?

— Исус от Назарет, господарю. Той влезе в града днес…

— Зная. Видях го. Но чух, че проповядвал мир и законосъблюдение.

— За да те измами, господарю. Но днес се издаде като предизвика фарисеите, говорейки против римляните. Той разкри истинската си същност.

Пилат се намръщи. Това съвпадаше с представите му за този вид лъжепророци.

— Имаш ли доказателства?

— Стотици ще свидетелстват против него.

— Свидетелите нерядко имат лоша памет — каза Пилат. — Как ще ги разпознаем?

— Тогава аз ще свидетелствам против него. Аз съм един от неговите ученици.

Изглеждаше твърде хубаво за да бъде истина. Пилат прехапа устни. Не можеше да си позволи да обиди фарисеите в този момент. Достатъчно ядове си имаше с тях. Кайафа ще бъде първия, който ще извика „несправедливост“ ако той арестува пророка.