Читать «Ето Човека!» онлайн - страница 57

— Казват, че Пилат си търсел изкупителна жертва — предупреди го Иоан, брата на Яков Заведеев.

— Тогава ще я получи — отвърна пророка.

Веднъж, с двама от учениците си той се приближи към Ерусалим. Ярко жълтите стени на града изглеждаха прекрасни, огрени от следобедните лъчи на слънцето. Стройните кули и по-високите сгради, много от тях декорирани с червеня, синя и жълта мозайка, се виждаха ясно от няколко мили.

Пророкът се върна във Витания.

* * *

Ето там е, а аз се страхувам. Страхувам се от смъртта и се страхувам от проклятието.

Но друг път няма. Няма друг начин да постигна замисленото освен да го изживея.

— Скоро ли ще отидем в Ерусалим? — попита го един от учениците му.

— Още не — каза Глогауър. Седеше с изгърбени рамене, обхванал тялото си с ръце, сякаш скован от студ.

Два дена преди празника на Пасхата в Ерусалим, пророкът събра хората си във Витфагия, на Елеонския хълм.

— Намерете ми магаре — заръча им той. — Осел. Трябва да изпълня предсказанията сега.

— Така всички ще разберат, че си месия.

— Да.

Пророкът въздъхна.

Студена пот се стичаше по челото му. Той я изтри. Вгледа се в лицата на обкръжаващите го. Все още не бе напълно сигурен в тях. Подбирал ги бе според имената им и според техния брой. Сега бяха десет. Другите двама търсеха магарето.

Духаше лек, топъл ветрец. Стояха на тревистия склон над Ерусалим с погледи отправени към Големия храм.

— Юда? — каза Глогауър колебливо.

Имаше един, който се казваше Юда.

— Да, учителю? — каза той. Беше строен хубавец с червени къдрици и интелигентни, но малко невротични очи. Глогауър беше уверен, че е епилептик.

Глогауър погледна замислено Юда Искариотски.

— По-късно ще имам нужда от твоята помощ, — каза му той — когато влезем в Ерусалим.

— Какво трябва да сторя, учителю?

— Да занесеш едно послание на римляните.

— На римляните? — запита Юда объркано. — Защо?

— Трябва да го занесеш на римляните. Не на евреите. Те ще използват камъни, или кол или брадва. Ще ти кажа повече, когато му дойде времето.

Небето потъмня и по него се появиха първите звезди. Стана студено. Глогауър потрепери.

ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

Радвай се много сионова дъще, възклицавай ерусалимска дъще, Ето, твоят цар иде при тебе, Той е праведен и спасява, Кротък и възседнал осел, Да! На осле, рожба на ослица.

(Захарий 9:9)

— Осана! Осана! Осана!

Глогауър влезе в града яхнал магаре, а учениците му тичаха отпред и разхвърляха палмови клонки. От двете страни на улицата се бяха събрали тълпи от хора, дочули мълвата за идването му.

Най-сетне пророкът бе изпълнил древните предсказания и множеството повярва в него, повярва че е дошъл, в името на Адоная, да ги поведе срещу римляните. Вероятно сега той се бе отправил към дома на Пилат, за да се възправи срещу прокуратора.

Глогауър се огледа смутено. Макар и посмекчен от наметките на учениците му, гърбът на магарето бе доста неудобен. Той се залюля и се вкопчи в гривата на животното. Чуваше думите, но в глъчката не можеше да ги отличи.