Читать «Ето Човека!» онлайн - страница 51

Не беше добър оратор, като Кръстителя, но пък можеше да прави чудеса.

Капернаум се простираше край равното като огледало Галилейско езеро, къщите му бяха оградени от китни градини. Рибарски лодки се полюшваха край белия кей, както и няколко по-големи ладии, които го свързваха с другите крайезерни градове.

Макар от всички страни да се издигаха хълмове, самият Капернаум бе построен на равно, закътан между тях. Градът бе тих и като повечето градове в Галилея жителите му бяха знатни хора. Гръцки, римски и египетски търговци си срещаха по улиците му и много от тях имаха тук собствени къщи. Занаятчии, корабостроители, знахари, законоведи и книжници съставяха една просперираща средна класа, защото градът бе на границата между провинциите Галилея, Трахонитис и Сирия и макар сравнително малък, бе важен търговски и транспортен възел.

Странният, смахнат пророк нахлу в града с развени от вятъра поли на бялата роба, следван от многоцветно множество от просяци и богаташи.

Носеше се мълва, че можел да предрича бъдещето, че бил предсказал ареста на Иоан Кръстител от Ирод Антипа и не след дълго това се случило в Перея.

Това бе, което ги впечатляваше. Предсказанията му нямаха общ характер, с неясна терминология и смътен смисъл както на останалите пророци. Говореше за неща, които ще се случат в близкото бъдеще и ги описваше с подробности.

Никой до този момент не знаеше името му. Това му придаваше допълнителна тайнственост, извисяваше го в очите им. Той беше просто пророкът от Назарет, или Назарянина.

Някои твърдяха, че е роднина и дори син на един дърводелец от Назарет, но това можеше да е грешка дължаща се на факта, че думите „магесник“ и „син на дърводелец“ се изписваха с подобни символи.

Имаше дори един слух, според който името му е Исус. Няколко пъти се обръщаха към него с това име, но той отричаше да е неговото или въобще не отговаряше.

Неговите пророчествата не бяха надарени с огъня и логиката на Иоановите и много от изказванията му оставаха неразтълкувани дори от свещенослужителите и книжниците, които идваха да го слушат.

Този човек говореше за Бог, но по странен начин и изглежда като Иоан бе свързан с есеите, защото подобно на тях проповядваше срещу личното облагодетелстване и наричаше човечеството братство.

Но чудесата бяха онова, което ги заинтригуваше най-много, докато го следваха към красивата синагога на Капернаум.

Никой пророк преди него не бе успял да изцели болен или да вникне така добре в грижите на хората. Впечатляваха се повече от неговото умението да съчувства, отколкото от думите му.

Но понякога той се затваряше в себе си и отказваше да говори, унесен в мислите си, и тогава забелязваха колко измъчени са очите му. В такива мигове го оставяха насаме, защото вярваха, че общува с Бога.

Тези периоди ставаха все по-редки и той прекарваше все повече време с болните и онеправданите, стараейки се всячески да им помогне и дори най-мъдрите и заможни хора в Капернаум започнаха да го уважават.