Читать «Ето Човека!» онлайн - страница 50

В Назарет хората не говореха почти за нищо друго освен за него. Знаеха, че е някакъв родственик на Йосиф и той с гордост го потвърждаваше. И тъй като Йосиф бе от рода Давидов, смятаха и пророка за потомък на Давид. Всички се съгласиха, че това е важно предзнаменование.

Една събота той се появи в двора на синагогата и седна сред хората, дошли да се помолят.

Човекът, който четеше от свитъка се обърка и започна да го поглежда с крайчеца на окото.

Пророка седеше и слушаше с отсъстващо изражение.

Старейшината на равините, който го гледаше с объркване, даде знак да му предадат свитъка. Едно момче се завтече и постави свитъка в ръцете на пророка.

Пророка изненадано се втренчи в знаците по пергамента. След това изправи рамене и зачете с ясен глас, почти без следа от обичайния акцент. Четеше от книгата на Исаия.

Хората го слушаха с нараснало внимание.

„Духът на Господа е на Мене, защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите, прати ме да оповестя освобождение на пленниците, и прогледване на слепите, да пусна на свобода угнетените, да проглася благоприятната Господна година“.

И като затвори книгата, върна я на служителя и седна, а очите на всички в синагогата бяха впити в Него.

(Лука 4:12-18)

Глогауър преустанови заниманията си със Заветите и започна да излиза по улиците и да заговаря хората. Отнасяха се към него с уважение, често търсеха съвета му, а той се стараеше да им помогне с каквото може.

Не се бе чувствал толкова добре от времето на първите си срещи с Ева.

Но този път бе взел твърдо решение да не губи.

Когато за първи път го поканиха за ръкополагане на болен той отказа, но веднъж, когато по думите на близките прецени, че очевидно се касае за хистерична слепота, той постави ръцете си на челото на болната жена и тя мигновено прогледна.

На следващия ден той видя Мария да пресича пазарния площад, водейки за ръка своето копеле.

Глогауър се обърна и забърза към синагогата.

ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА

Последваха го, когато напусна Назарет и се отправи към Галилейското езеро. Той бе пременен в бяла ленена роба и пристъпваше с величествено достойнство и грациозност, които подобаваха само на един велик водач, велик пророк, но макар той да смяташе, че ги води, в същност те го подкарваха пред себе си.

На онези, които ги спираха по пътя, те казваха:

— Той е нашият месия.

И вече имаше слухове за чудеса.

Моят миг, моята роля, моята съдба. За да преодолея едно изкушение, първо трябва да се поддам на друго. Страх и гордост. Живей в лъжа за да сътвориш истината. Предадох много хора, които ме бяха предали, защото бях предал себе си.

Моника би се възхитила от прагматизма ми сега…

Когато срещаше болни той ги съжаляваше и се опитваше да им помогне, защото те го очакваха от него. На повечето не можеше да помогне, но при някой, при които болестта беше психосоматично обусловена, той имаше успех. Те вярваха в неговата сила повече отколкото в своята болест. Така сами му помагаха да ги излекува.

Когато пристигна в Капернаум над петдесет човека го последваха по улиците на града. Вече се бе разчуло, че по някакъв начин е свързан с Иоан Кръстител, който се радваше на значително уважение в Галилея и бе провъзгласен за пророк от фарисеите. Но този човек им се струваше много по-могъщ от Иоан.