Читать «Ето Човека!» онлайн - страница 41

— Ти ли си от онези бунтовници, за които толкова много говорят тъдява?

Лудият забърбори и поклати глава.

Воините го оковаха. Беше толкова слаб, че веднага се свлече на земята. Те се разсмяха.

— Тоя не е опасен. А оръжия не намерихме. Заблудили са ни.

Водачът втренчи поглед в жените, след което се обърна към хората си с вдигнати вежди.

— Ако някой от вас е много на зор — може да се позабавлява.

Лудият лежеше в прахта заслушан в писъците на жените, докато ги изнасилваха. Осъзнаваше, че трябва да стане и да се опита да ги защити, но се чувстваше твърде слаб, а и го беше страх от войниците. Не искаше да го убият. Това щеше да му попречи да постигне целта си.

След като се позабавляваха Иродовите воини си тръгнаха и членовете на сектата изпълзяха от тъмнината.

— Как са жените? — попита лудия.

— Те са мъртви — му отвърнаха.

Някой поде с напевен глас молитви от писанието, зовящи за мъст и праведност и за Божие наказание.

Лудият потърси утеха в нощта премазан от наплива на чувствата.

Когато на заранта откри, че пътят на сектата не минава през Назарет той ги напусна.

През много градове премина лудият — Филаделфия, Йераса, Пела и Скитополис, следвайки римските пътища.

Спираше всеки пътник, когото срещаше и го питаше, на своя странен акцент:

— Къде разположен Назарет?

Във всеки град търсеше потвърждение, че е на пътя за Назарет.

В някои от градовете му даваха храна. В други го гонеха и замеряха с камъни. В трети го молеха за благословия и той правеше каквото може, защото се нуждаеше от тяхната храна, покръстваше ги с ръка и им говореше на своя странен език.

В Пела той изцели една сляпа жена.

Пресече река Йордан по римския виадукт и продължи на север, към Назарет.

Въпреки, че не бе затруднен в ориентацията, с приближаването към Назарет усещаше нарастващо вътрешно съпротивление.

Пътуването му отнемаше страшно много сили. Обикновено вървеше до припадък, след това лежеше там където е паднал докато събере сили да продължи или, както не рядко се случваше, докато някой го открие и подкрепи с вино и хляб.

Стана по-предпазлив след инцидента с воините на Ирод, винаги пътуваше сам, никога не се обвързваше с пътуващите секти и групи.

Понякога хората го питаха:

— Ти ли си пророка, когото очакваме?

Той клатеше глава и отвръщаше:

— Търси Исус. Търси Исус.

Белия град бе изграден предимно от едно– и двуетажни къщи от камък и кирпич, които обграждаха пазарния площад с древната, семпла синагога. Пред синагогата седяха на приказка старейшините, облечени с черни роби и заметнати през глава с шалове.

Градът бе чист и процъфтяващ. Рядко по улиците му се срещаха просяци, а и те бяха поохранени. Улиците следваха извивките на хълма, на който градът бе построен.

Навсякъде се носеше дъхът на прясно нарязано дърво, и шумът на дърводелските работилници, защото градът дължеше славата си на своите изкусни дърводелци. Той бе разположен в покрайнините на Израилската долина, близо до търговския път между Дамаск и Египет и често от него излизаха кервани, пълни с изделията на градските занаятчии.