Читать «Вирусът Y2K» онлайн - страница 169

Докато Бил Пакард пътуваше с метрото към Уест Сайд, вирусът на хилядолетието достигна западното крайбрежие и порази Сиатъл, Портланд, Сан Франциско, Лае Вегас, Сан Диего, Сан Хосе и Лос Анджелос. Оукланд остана по чудо с осветление. В Калифорния годините, прекарани в подготовка за земетресения, помогнаха на населението да се приготви, но общини, градове и местната управа не функционираха заради отказ на компютрите. Работата в Силиконовата долина забуксува. Сърцето и душата на американските технологии сега бяха оставени да сърбат собствената си попара.

Тридесет минути след като напусна болницата, Пакард влезе в 24-ти участък на Западна 100-на улица, където завари претъпкани салони с раздразнени и полудели от вируса на хилядолетието ченгета.

Ед Гарсия спеше на бюрото, сврял глава в свивката на лакътя си.

— Ед!

— Как… О, Господи, Бил.

— Войници, заварени да спят на пост, ги разстрелват. Капитанът се засмя.

— Е, застреляй ме. Ти ли оперира кмета?

— Да.

— Ще живее ли?

— Да.

— Ще гласуваш ли за него?

— Знаеш ли, същото попитах медицинските сестри — отвърна Пакард и посочи с палец надолу. — Колко души има още в парка?

— Представа нямам. Няколко хиляди. Пияниците ще замръзнат. Доста от тях намериха убежище в приюта в Ийст Сайд, но някои просто отказаха да помръднат.

— Цяла нощ ли ще стоиш тук?

Гарсия кимна, прозина се и разтърка очи.

— Долу имам един Исус Христос със счупена ръка. Искаш ли да го видиш?

— Негодник!

— За такъв ли ме смяташ? Тогава защо дойде тук? За да пием шампанско? Имам, ако искаш. Разполагам с три каси, задигнати от магазина на Спилман следобед. Какво ще кажеш? Смятам да си го отнеса вкъщи. Хич не ми пука дали е редно. Ха\2а\2а…

— Исус как си счупи ръката?

— Като се е заковавал за кръста. Но уцелил. Човече, тук имам трима Исусовци, една Мария и май един Пилат Понтийски. И представа нямам какво още. Имам, знам, един Мохамед, определено имам и Буда. Сигурно и няколко последователи на Кришна, но ги пуснахме да си вървят, струва ми се. Имам и представители на ИРА, на Лигата за защита на евреите и борците за освобождение на Пуерто Рико. Наистина в момента тук е доста разнородно. Предимно разполагам обаче с пияници. Готови сме да ги изхвърлим навън, но ще замръзнат.

— Звучи ми просто като обикновена петъчна вечер в Голямата ябълка. Честита Нова година.

— Ще погледнеш ли счупения ми Исус?

— Добре. Намира ли ви се ваксина против тетанус?

Най-после Джонатон Спилман прекоси 85-а улица, за да провери всичко ли е наред с Шърли. Отключи апартамента и дочу звуци; когато надникна в хола, видя двама от свидетелите на Йехова да спят в креслата, а други трима да се молят.

В кухнята Шърли приготвяше кафе. В първия момент изпита съмнения дали я разпознава: остави истерична, разплакана жена, заключила се в спалнята си, а сега в кухнята завари блажена образцова домакиня.

— Здравей — поздрави той. — Кои са тези хора?

— Влаковете не вървят.

— Влаковете?

— За Филаделфия. А е прекалено далеч да отидат пеша, затова ги поканих. Госпожа Финкълстейн приюти няколко баптисти.