Читать «Вирусът Y2K» онлайн - страница 171

— Божичко! — тихо възкликна той и отиде да покаже на другите. — Струва ми се, редно е да събудим Рони — прошепна той. — Ще иска да види как изглеждат милион долара в брой.

Вървяха бавно, снегът се сипеше, а стъпките им тихо отекваха; Док разказа на Джоди за плана си да оправи стара моторна лодка, да изкърпи стария си кадилак или дори да купи нов двигател. Разказа й за красивото езеро в Уисконсин с каменна къщурка на малък полуостров, заобиколен от борови гори. Обичал да играе голф или да лови риба по цял ден, а вечер да играе карти и да прави какво ли не. Звучи ли й примамливо това?

— Има ли комари? — попита тя.

— Ужасно свирепи. И се хранят със спрейовете против насекоми.

— Има ли място в гаража за малък модел шевролет?

Той зяпна.

— Господи — възкликна той накрая. — Това вероятно е приказка.

На ъгъла на „Бийвър“ и „Уилямс“ те влязоха в разкошния старомоден бар „Делмоникос“. Докато светът се сблъскваше с XXI век, Док искаше да се върне в XIX век.

Барманът го посрещна с усмивка.

— Добър вечер, Док.

— Здрасти, Ник. Две двойни петдесетгодишни уискита.

— Имаш ли пари в брой?

Док постави стодоларова банкнота на тезгяха.

— Да, сър. А какво стана с касовия ти апарат?

— Заключи се и не пожела да се отвори след полунощ — обясни барманът. — Опитах се да го насиля да го отворя с лост, но не исках да го повредя.

— Какво е настроението тук? — попита Док.

— Не е новогодишно.

Бизнесмени и делови дами седяха около малките маси, дълбоко потопени в разговори. Ако се съдеше по вида им, всички бяха усетили влиянието на вируса на хилядолетието с особена сила. Азиатските и европейските им пазари бяха потънали и никой не знаеше докога. Транспортът представляваше пълен хаос. Доставките на бензин пристигаха нередовно. Оскъдните новини, прокрадващи се за други места извън града, не радваха с нищо.

— Знаеш ли, че Джордж Вашингтон е водил първата битка на Революцията само на няколко километра оттук — в Бруклин? — попита Док и макар Джоди да му отвърна: „Да, знам. Внимавах в часовете по история в осми клас“, въпреки това продължи: — А знаеш ли, че британците го победили и той се оттеглил насам. Построил лагера си на мястото, където сега се издига този бар. После британците дошли отново и пак го били. Държали Ню Йорк до края на войната, но нюйоркчани нямали нищо против. Те се интересували единствено от бизнеса, такива безверни копелета били. Положението на Вашингтон не било розово. Армията му била в дрипи и пълна с дезертьори, на които им писнало британците да ги бият, но старият Джордж не се предал. Искам да кажа, тези хора наоколо ронят сълзи в чашите си бира, защото са били бити. Така че как ще постъпят утре — ще станат ли да подновят битката, или ще се оттеглят?

— Не знам — отвърна Джоди.

— И аз не знам — призна Док. — Затова заминавам за езерото веднага щом нещата се поуспокоят и успея да намеря бензин.

— Наистина ли е издигнал лагера си точно тук?

— Не — отвърна той с каменно лице. — Сега го измислих.

18.

Времето нито се ускори, нито се забави; по-скоро тиктакаше както винаги. Беше сложно и вероятно непознаваемо дори за Стивън Хокин. Розово слънце изгря над Бруклин. Петнадесет сантиметра сняг покриваше Ню Йорк, а деликатесната закусвалня на Берни работеше.