Читать «Вирусът Y2K» онлайн - страница 168

— Хммм… Джоди, вземи си камерата — предложи Док.

— Аз съм богинята на телефоните — заяви Каролин. — Гледайте.

Тя звънна на Ей Би Си, свърза се с продуцента на новинарите, впечатли го с факта, че телефоните му работят, обясни, че е от екипа, спасил „Кон Едисън“ и „Чейс Манхатън“, и попита:

— Бихте ли искали да бъдете свързани с работещи сателити? Мога да ви предложа и връзка с подвижните ви телевизионни коли из града и връзка с Европа като бонус.

Продуцентът за малко да се задави.

— О, Господи, да, да… Колко ще струва?

— Три милиона за правата и по двеста хиляди на ден за минимум от десет дни.

— Божичко, това са доста пари. Трябва да се посъветвам.

— Разполагам с телефони. Имам сателитна връзка. Вие нямате нищо. Добре дошли в новия световен ред.

— Добре. Приемам.

— С коя банка работите?

— „Чейс“.

— Колко удобно — отбеляза Каролин. — Ще ви дам чиста телефонна линия и полезен номер в „Чейс“. Ако наистина разполагате с десет милиона долара, прехвърлете ги на сметката, чийто номер ще ви дам. След потвърждение на трансфера, ще ви се обадя.

Банката потвърди трансфера, Каролин намигна на Док — той й отвърна със същото.

Няколко минути по-късно Ей Би Си имаше връзка с подвижната си телевизионна кола в болницата „Белвю“, където екипът журналисти бе открил, че се намира кметът на града.

Бил Пакард стоеше в спешното отделение и наблюдаваше подвижната телевизионна кола на Ей Би Си отвън. Отначало екипът се мотаеше наоколо и с копнеж поглеждаше към небето, после нещо ги развълнува. Те се струпаха във и около колата, включиха генератора и завъртяха чинията; запалиха прожекторите, пуснаха камерите и звука. Един журналист застана пред входа на спешното отделение и предаде репортаж за кмета.

Руди спеше в частна стая под охрана, заобиколен от лекари и медицински сестри. Щом си осигуриха сателитна връзка, Ей Би Си веднага се залови за работа. Пакард нямаше никакво желание да се превърне в част от тяхното шоу. Прекоси болницата, излезе през входа на Първо авеню, пое по улицата и хвана метрото.

Направи смяна на Пен Стейшън — пешеходните тунели бяха задръстени от хора, устроили се на лагер в импровизирани палатки. Някъде сред лабиринта от тунели се чуха омайните звуци на фламенко, изпълнявано на китара. По ъглите се виждаха новогодишни отпадъци: златисти ленти, сребърни звезди, смачкани карнавални шапчици. Навсякъде се чуваха весели възгласи. Лавките за храна се радваха на невероятно многобройна клиентела в три сутринта, но вестникарските будки бяха празни. Пакард попита един продавач какво става.

— Представа нямам. Не получих вестниците. Само това знам.

— Разбирам.

Понечи да тръгне, но сляп китарист се провикна след него.

— Ей, господине.

— Да?

— Чух, че печатниците на вестниците имали затруднения заради вируса на хилядолетието, а камионите им не можели да излязат от гаражите, защото диспечерските им компютри не функционирали.

Той изсвири няколко пламенни испански акорда и се усмихна.

— Ти си огромен източник на информация — похвали го Пакард и му даде пет долара. — Изсвири нещо.